П рез епохата на средния и късния еоцен, преди 44 милиона години, големи части от Антарктида са били свободни от лед, което е създало място за речни системи, които са отдавна замръзнали. Седиментите от море Амундсен идват чак от планинската верига, която обхваща континента, и разкриват, че между тях не е имало вътрешно море, което да ги улови.
(Във видеото може да научите повече за: Рекордна температура в Антарктида)
Преди 40 милиона години светът като цяло е бил по-топъл, но разликата е била най-осезаема в Антарктида. Големите океански течения са привличали топла вода от екватора, за да я заобиколят в краищата му, преди образуването на Антарктическото циркумполярно течение да блокира преминаването им. В резултат на това, докато планините са били заледени, а низините - заснежени през зимата, горите са процъфтявали.
A Giant Ancient River System Revealed Beneath Antarctica’s Ice #NewsBreak https://t.co/EEVIQ5LVmC
— Howie Chamberlain (@HowieChamberla1) June 6, 2024
Горите се нуждаят от дъжд, а редовният дъжд означава реки. Определянето на мястото, откъдето те са потекли, обаче е предизвикателство. Откакто се е появил ледът, пейзажът е имал достатъчно време да се промени. Следователно не можем просто да погледнем сегашното разположение на земята и да предположим, че водата е текла към сегашната най-ниска точка.
Сондажите през целия този лед, за да се установи какво е било преди много време, са предизвикателство, но професор Корнелия Шпигел от университета в Бремен и нейните колеги са открили по-лесен начин за определяне на изгубените реки на Антарктида. Те правят сондажи в седиментите около брега с помощта на ледоразбивача Polarstern.
В море Амундсен екипът открива 17-24 метра седименти, съставени от минерали, които не съответстват на тези от близката Западна Антарктида. Вместо това те идват от Трансантарктическите планини, които разделят Източна и Западна Антарктида. За съжаление, в тези седименти не са открити вкаменелости, които да показват екосистемата от онази епоха,
Както подсказва името им, тези планини пресичат континента, но това пресичане е под прав ъгъл спрямо линията от Южния полюс до морето на Амундсен. За да могат минералите да достигнат дотам през еоцена, те трябва да са били пренесени от река, дълга 1 500 км или повече, ако е била криволичеща.
Подобна дължина не е изключителна - днес тя едва ли би попаднала в топ 100 на света, но би доминирала в Западна Антарктида, която тогава, както и сега, е била много по-малка от източния си аналог.
Трансантарктическите отломки биха се отложили в блатиста речна делта, като авторите са избрали Рейн и Рио Гранде (тази в САЩ и Мексико) за съвременни аналози.
Планинските вериги винаги ще създават ледници, реки или и двете, за да отвеждат падналите върху тях валежи. Въпреки това би могло да се очаква, че пътят до морето ще бъде много по-кратък.
„Съществуването на такава трансконтинентална речна система показва, че - за разлика от днес - големи части от Западна Антарктида трябва да са били разположени над морското равнище като обширни, плоски крайбрежни равнини“, казва Шпигел в изявлението си.
Нивото на морето тогава е било по-високо, с много по-малко вода, задържана в леда, така че тези равнини на Западна Антарктида трябва да са били доста по-високи, отколкото са днес. От друга страна, те не са могли да бъдат твърде високи, защото иначе щяха да бъдат покрити с лед дори при по-топлите условия по онова време.
Шпигел и съавторите му стигат до заключението, че по едно и също време са започнали редица събития, включително отлагането на седименти в Амундсеново море, свързаният с разлома магматизъм, разпространението на морското дъно и издигането на Трансантарктическите планини: преди 40-44 милиона години. Това се случва след около 40 милиона години, когато районът е бил относително тектонично спокоен. Отлагането може да е било спряно преди 34 млн. години от началото на постоянно заледяване или от развитието на морски път по-близо до планините.
Като се има предвид ерозията или свличането на земни маси, които са се случили оттогава, не можем да очакваме завръщането на такава река, когато Западна Антарктида се освободи от ледовете - нещо, което може да се случи обезпокоително скоро. Въпреки това авторите твърдят, че само ако разберем какъв е бил светът тогава, можем да разберем как се е променил до такъв с постоянни ледени покривки на полюсите.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
