Х ората, които обичат да пийват по едно питие набързо от време на време, обикновено го правят с ясното съзнание, че това не е особено полезно за здравето им. Както при толкова много пороци, умереността изглежда е ключът. Все по-често обаче изследванията показват, че когато става въпрос за алкохол, може да няма „безопасен“ праг на консумация.
Нов всеобхватен преглед подчертава здравословните проблеми дори при малки количества алкохол. Ръководено от екип от Вашингтонския университет в САЩ, изследването проучва връзката между алкохола и 20 важни за здравето последици.
Констатациите относно рака бяха особено забележителни: пиенето на алкохол изглежда повишава риска от всички 10 вида рак, проучени от екипа – дори ако става въпрос за по-малко от едно питие на ден, пише сайтът Science Alert.
Високата консумация на алкохол се свързва с повишен риск при всички 20 анализирани здравословни състояния, които освен рак включват диабет тип 2, болест на Алцхаймер, сърдечни заболявания и респираторни инфекции.
Изследването прави преглед на 843 предишни проучвания между 1963 и 2023 г. и определя рейтинг от 0 до 5 звезди, за да оцени силата и съгласуваността на връзката между алкохола и всяко здравословно състояние въз основа на наличните доказателства.
„Науката за алкохола и здравето е наистина сложна. По отношение на рака доказателствата са последователни и недвусмислени: рискът нараства при всяко ниво на прием на алкохол“, казва здравният икономист Емануела Гакиду от Вашингтонския университет.
Прегледаните проучвания обхващат общо 10 вида рак, като за всички тях са открити вредни връзки с алкохола. Като цяло, по-високите нива на пиене съответстват на по-висок риск. Дори ниската консумация, по-малко от едно питие на ден, се свързва с повишен шанс за развитие на рак на фаринкса (гърлото), колоректален рак, рак на хранопровода, на гърдата, на черния дроб, на панкреаса и на простатата.
Употребата на алкохол е свързана и с по-висок риск от панкреатит, цироза и други хронични чернодробни заболявания. Налице е също така връзка, макар и по-слаба, между пиенето и инфекциите на долните дихателни пътища и туберкулозата.
При сърдечносъдовите, метаболитните и неврологичните здравословни проблеми връзката с алкохола е по-малко категорична. Тези състояния попадат в категориите с 2 звезди и 1 звезда, като прегледът установи, че ниската до умерена консумация на алкохол се свързва с по-нисък риск от последствия като диабет тип 2 и Алцхаймер.
Това е област на изследване, в която и преди сме виждали противоречиви констатации относно това дали пиенето в умерени количества може да донесе ползи за здравето. Ще бъдат необходими допълнителни проучвания, за да се разбере със сигурност.
„За някои кардиометаболитни последици и деменция проучванията предполагат леко намален риск при ниска до умерена консумация, но тези връзки отслабват и се обръщат в противоположна посока при по-високи нива на пиене. Вместо тези резултати да се тълкуват като одобряване на пиенето, те очертават една сложна карта на местата, където доказателствата са силни, слаби или смесени“, казва Гакиду.
Има някои ограничения, за които трябва да се говори. Навиците за пиене в прегледаните проучвания са докладвани от самите участници (самоотчитане), което невинаги е най-надеждният метод за събиране на данни, освен това има големи различия между проучванията по отношение на това колко други допринасящи фактори (като диета и навици за пушене) са били взети под внимание.
Въпреки това, предвид мащаба и всеобхватността на изследването, това са резултати, на които си струва да се обърне внимание. Подходът за анализ, който изследователите са възприели тук, всъщност е сравнително консервативен, така че е възможно пиенето да е по-вредно, отколкото сочат тези статистики.
Както винаги, изследването трябва да се разглежда в контекста на други проучвания, за да се оценят правилно опасностите от прекомерното пиене – или от пиенето изобщо. Преди това например са наблюдавани множество ползи за здравето при хора, които решават да се откажат от алкохола.
Изследователите искат да видят подобрени послания за общественото здраве, които са по-честни относно рисковете, които могат да произтичат от алкохола, както и преразглеждане на препоръчителните нива на пиене, които варират в различните страни.
„Предвид значителните вариации в бремето на тези заболявания в различните възрасти и региони, настоящите доказателства не подкрепят универсално приложим праг за консумация на алкохол, който да максимизира здравето за всички“, пишат изследователите в публикувания си научен труд.
„Вместо това насоките за общественото здраве трябва да бъдат специфични за отделните популации, съобразявайки се както с относителните рискове при различните нива на прием, така и с общото бреме от тези последици сред населението“, добавят те.
Изследването е публикувано в списание Nature Health.
Този текст е само за информация. За медицински съвет или диагноза се консултирайте със специалист.
