С поред ново проучване вкусът и обонянието ни са свързани не само с мозъка, но и с повърхността на езика.
В научните среди отдавна е известно, че хората възприемат вкусовете чрез мозъка си.
Учените са установили, че когато ядем, езикът и носът ни разпознават вкуса и миризмата на храната и изпращат сигнали до мозъка, който интерпретира тази информация, създавайки представа какво ядем.
Ново проучване по темата обаче открива, че може би вкусът и мирисът се интерпретират първо от езика.
Humans can smell with their tongue as well as their nose, study reveals https://t.co/EpdF5ExEYO pic.twitter.com/2MwETbpkxq
— Mirror Tech (@MirrorTech) 24 април 2019 г.
Идеята идва от 12-годишния син на водещия изследването –
д-р Мехмет Озденер, клетъчен биолог към центъра за химично изследване на сетивата „Монел“ във Филаделфия, където е осъществено и проучването.
Синът на биолога го попитал дали змиите изплезват езика си толкова далеч, за да подушат наоколо.
Змиите всъщност наистина използват езика си, за да уловят молекулите на миризмите и да ги изпратят към специален орган, наречен Якобсонов орган, който се намира на небцето им.
Якобсоновият, наричан още вомероназален орган, е допълнителен периферен сдвоен обонятелен орган, който се среща при земноводни, някои влечуги (гущери, змии) и бозайници. Изплезването позволява на змиите да усещат миризми с езика си, въпреки че те разполагат и с нормален нос.
При хората вкусът и обонянието са отделни сетивни системи,
преди информацията да бъде изпратена до мозъка, където се комбинира и интерпретира. Или поне така се смята в научните среди.
„Не казвам, че ако си отворите устата, ще подушите нещо. Нашето проучване би помогнало да разясним как молекулите на миризмите моделират вкусовите ни възприятия. Това може да допринесе за създаването на базирани на миризми вкусови определители, които да помогнат в борбата с прекомерната употреба на сол, захар и мазнини, свързани със заболявания като затлъстяване и Диабет“, отбелязва Озденер.
Учените провеждат експеримента с помощта на
човешки вкусови клетки, отгледани в изкуствени лабораторни условия.
Човешките клетки съдържат специални молекули, които обичайно се намират в обонятелните клетки, намиращи се в ноздрите ни, и които са отговорни за разпознаването на миризмите.
Екипът използва метод, известен като „калциево разпознаване“, за да тества как изкуствено създадените вкусови клетки реагират на миризми. Изненадващо, когато са изложени на миризми, тези клетки реагират като обонятелни.
Чрез експеримента за пръв път се демонстрира как човешките вкусови клетки могат да възприемат миризми. Това предполага, че обонятелните ни рецептори, може би си сътрудничат с вкусовите рецептори върху езика ни, за да уловят миризмите.
Заключението от експеримента е подкрепено от последвали тестове на екипа към центъра „Монел“, които потвърждават, че вкусовите клетки улавят и миризми.
„Присъствието на обонятелни и вкусови рецептори в една и съща клетка ни дава възможност да изследваме връзката между обонянието и вкуса още в устата“, споделя водещият на проучването.
Екипът споделя, че този експеримент е само началото. Учените вече са планирали да установят дали обонятелните рецептори се намират само в определени вкусови клетки, или във всички и как миризмите влияят на вкуса, възприет от вкусовите рецептори.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
