Може ли порното и любовните романи да служат като самоучител по любов и секс?

Н а първо място, порното и любовните романи пресъздават измамна реалност. Реалност, в която взаимоотношенията между двама души са представени според вижданията на автора (или авторите) така, че преди всичко да привлекат повече клиенти на продукта си, а не да покажат какво наистина се случва между двама души, които имат желание да бъдат интимни и да се обичат. Истинският живот и реалните взаимоотношения са далеч по-сложни и трудно могат да се вкарат в опростенческите схеми на порно-индустрията и тази на т.нар. „розови романи“.

Порно филмите показват секс, който се случва почти мигновено; те нямат за цел да покажат реалните взаимоотношения между хората. В любовните романи е обратното – там също се създава нереална представа за истинската любов, доколкото героите и героините обикновено преследват някаква своя идеална мечта за любов, съвършения партньор в живота и ... обикновено го намират. Лошото на тези романи е, че свършват като в приказките: „И три дни яли, пили и се веселили“. Какво се случва след сватбата с „идеалния“ партньор, как се трансформират взаимоотношенията с течение на времето в една реална двойка в истинския живот ... за това създателите на розово съдържание мълчат. Нещо повече – почитателите на този тип литература под нейно влияние заимстват в собствения си живот много порочен модел - да търсят идеалния партньор, „невъзможната“, „романтичната“ любов. Така рискуват цял живот да прекарат в преследване на една химера, а когато най-сетне все пак намерят партньор, да останат неудовлетворени, защото рано или късно разбират, че той не отговаря на идеалния образ, който са създали в главата си.

При порното е точно обратното. Там всеки, на пръв поглед получава това, което иска. Дори във филмите със „сюжет“, след една две незначителни реплики красиви момичета се събличат веднага, възбудени и готови за страстен секс, където и да е. От своя страна „мачовците“ също са непрекъснато възбудени и готови за маратонски секс. Къде е измамата?

В чисто физиологичен аспект това е невъзможно. Възбудата на жената и ерекцията на мъжа не е механичен процес, а състояние, плод на доста по-сложен биохимичен механизъм, в който психиката и втората ни сигнална система играят водеща роля. Макар и възбуждащо сетивата, порното по-скоро може да създаде комплекси, особено при хора, които имат по-скромен сексуален опит. Мъжете и жените актьори в тази индустрия са подбрани след специален кастинг с оглед физическите им данни, специфични за естеството на филмите.

Може ли все пак порното поне да ни „просвети“ и да ни покаже разнообразни начини как чисто физически да правим любов? Оказва се, че и тук отговорът е "не". Сцените и позите, които се демонстрират в тези филми са режисирани така, че да бъдат заснети пред камера. Голяма част от тях всъщност са доста неудобни, носещи много по-малко сексуално удовлетворение от демонстрираното на екран, и направо опасни за здравето. Самите актьори в тези продукции признават, че част от нещата, които правят са по-скоро болезнени и често водят до травми.

Порното и любовните романи представят, при това в доста нереален вид, интимните човешки взаимоотношения, които не се свеждат само до чисто физически акт, от една страна, или до идеалната любов, която трае вечно, от друга. Взаимното привличане, любовта, създаването на дълготрайна и хармонична връзка между двама души, е сложен и изпълнен с върхове и спадове процес, който трае цял живот. Как да съхраним и развием любовта, как да се радваме на пълноценен и редовен секс колкото се може по-дълго във времето?

Всичко това известният сексолог и психотерапевт доц. Д-р Румен Бостанджиев дискутира с Милена, Кирил и Тодор в епизод 41 на подкаста „Тройка по никое време“. Приятно гледане!