„Мисли позитивно“ – защо това толкова ни дразни

В секи от нас е чувал окуражаващи фрази, които всъщност ни карат да се чувстваме по-зле. „Спри да го мислиш и всичко ще се оправи“, „Не бъди тъжен, има хора, които са по-зле“. Тези думи всъщност не ни помагат.

Вместо това тези дежурни реплики но окуражават да избягваме проблемите и да потискаме истинските си чувства. Разбира се, хубаво е човек да е оптимист, но замисляли ли сте се за токсичния позитивизъм. В днешно време сякаш просто е забранено да не си в настроение, да мислиш за проблемите си и да си разстроен.

Прекаленият оптимизъм на всяка цена може да крие опасности и е много важно да си позволим да изпитваме положителни емоции, но и отрицателни такива.

Какво е токсичен позитивизъм?

„Не плачи, всичко ще се оправи“ vs „Поплачи си, ще ти олекне“

Говорейки за токсична позитивност, психолозите имат предвид житейски подход, според който човек трябва винаги да поддържа положително отношение и да избягва всякакви негативни емоции. Хората, които се придържат към този тип мислене, често стигат до крайности. Докато се опитват да намерят светлата страна на всичко, те потискат негативните чувства, вместо да ги преживеят, което в крайна сметка влошава състоянието им още повече.

Когато се опитват да подкрепят другите, такива хора често се държат по токсичен начин. Те искрено не разбират защо съветът им да не се чувствате тъжни и да продължавате напред, е толкова досаден за другите. Те не подозират, че да оставят човек да изрази истинските си чувства би било много по-добър начин за справяне със ситуацията. В случая: „Не плачи, всичко ще се оправи“ не помага толкова, колкото: „Поплачи си, ще ти олекне“.

Избягване на проблемите

Стандартните фрази: „Всяко зло за добро“, „Щастието е въпрос на личен избор“ и „Усмихни се и светът ще ти се усмихне“ са хубави, но често означават прикриване на истинските ни чувства и са думи, с които караме хората, които нямат достатъчно според нас оптимистично отношение към живота да се срамуват.

Това е типичен пример за токсична позитивност. Например, ако човек е тъжен и се чувства в безизходица, защото е загубил работата си фраза от рода: „Голяма работа, важното е, че си жив и здрав“ не помага, а го кара да се чувства виновен, защото се чувства зле в една все пак неприятна ситуация.

Вместо да търсят изход от трудна ситуация, такива хора мамят себе си. Те се държат като малки деца, които вярват, че другите не ги виждат, ако покрият лицето си с ръцете си – „Ако не обръщам внимание на проблема, това означава, че той изобщо не съществува“.

Забрана за изпитване на негативни емоции в себе си и в другите

Когато пренебрегва и заглушава негативните си емоции, човек само ги увеличава. Може да изглежда, че способността да се борим с „лошите“ чувства в себе си, като ярост, тъга или мрачност, са характеристики на силната личност. Въпреки това, постоянното лъжене на себе си, че всичко е наред, когато всъщност е обратното, в крайна сметка се отразява на психичното ни здраве.

Любителите на токсичната позитивност не могат да приемат нито своите негативни емоции, нито отрицателните емоции на другите хора. Когато се сблъскват с тревожността, празнотата или депресията на други хора, те се опитват да омаловажат негативното преживяване на събеседника, като по този начин се изолират от неудобните вътрешни чувства. Например жена казва на друга: „Тъжно ми е, напълняла съм“, а тя отговаря: „Я се стегни, твоят негативизъм дразни“.

Омаловажаване на чувствата на другите

Границата между подкрепата и омаловажаването на притесненията на други хора е много тънка. Понякога хората намират за непоносимо да бъдат до човек, който се чувства зле и изпитва болка. За да прикрият своята неловкост, те започват да изискват поведението и реакцията, на които другият човек просто не е способен, като казват неща от рода на: „Хайде, стегни се“, „Мисли позитивно“ а това не помага. Най-доброто в тази ситуация е да кажете: „Разкажи ми всичко, излей чувствата си“.

Чувство за вина, ако показваме негативни емоции

С появата на социалните мрежи отровната позитивност започна да се появява все по-често в живота ни. Обикновено хората споделят само ярките и хубави събития от живота си със своите последователи. Оптимизмът се счита за норма, докато песимизмът се критикува. Често обаче една хубава снимка крие дълбоко вътрешно недоволство.

Когато демонстрира постоянна бодрост, човек попада в капан: докато крие истинските си чувства, той натрупва негативни емоции, които чакат шанс да избухнат. Създава се вътрешен дисонанс: „Защо се чувствам толкова зле? Всичко е наред в живота ми”. Забраната на истинските чувства често води до депресия и самокритика.

Разликата между токсичната позитивност и здравословната подкрепа

Психолозите препоръчват да се изостави примитивното разделение на емоциите на черно и бяло. Всъщност чувствата не са добри или лоши – те са просто сигнали, които привличат вниманието към важни за нас неща и служат като източник на информация за хората около нас. Приемането и откритото преживяване на трудни и негативни емоции ни помага само по-бързо да ги преодолеем.

Ако искате да помогнете на човек, който се чувства зле, не омаловажавайте чувствата му, не му казвайте: „Мисли позитивно“ или „Не го мисли, ще се оправи“. Оставете човека да изживее емоциите си, изразете съпричастност и помогнете, ако е по силите ви.

И не забравяйте, понякога една прегръдка казва и дава повече от която и да било дума.