К акво общо имат пицата, сладоледът и шоколадът? Те са сред любимите ни храни и до една съдържат приблизително идентично съотношение мазнини към въглехидрати 1 към 2, комбинация, за която множество изследвания показват, че е почти неустоима, пише "Хъфингтън пост" .
През 2018 г. учени от университета Йейл установиха, че съчетанието от мазнини и въглехидрати има синергичен ефект върху мозъка ни. Когато дадена храна съдържа тази комбинация, ние сме готови да платим три пъти повече отколкото за друга, съдържаща само едното или другото, установява проучването.
Във видеото вижте защо се пристрастяваме към пържените картофи.
Единствата храна в природата, която съдържа това съотношение е кърмата.
Майчиното мляко съдържа 3% до 5% мазнини и 6,9% до 7,2% въглехидрати, което отговаря на приблизително съотношението между мазнини и въглехидрати.
Възможно е хората, които са кърмени като бебета, да ценят храни с подобен състав, защото им напомнят за най-питателната храна, която са приемали по време на най-безгрижния период от живота им.
"Тъй като това е първата храна, която ядем, е вероятно да привикнем в ранна възраст и до края на живота ни, тази специфична комбинация от мазнини и въглехидрати да бъде любима", казва Ален Дагер, невролог и изследовател в университета McGill в Монреал.
Това е свързано със способността на организма да освобождава допамин в телата ни, за да насърчи биологично благоприятно поведение, като ядене на висококалорична храна за енергия или правене на секс за възпроизвеждане.
Това е същият нервен път, който реагира на пристрастяващи лекарства.
И в двата случая организмът получава удоволствие, което насърчава търсенето им отново и отново.
Проучване от 2011 г. установи, че шоколадът има мощни психоактивни ефекти, действащи върху мозъка по начини, подобни на наркотици като никотин, опиоиди и алкохол.
„Има хранителни навици, които са подобни на пристрастяването към наркотици“, каза Дагер. „Когато се отказваме от храни, това може да доведе до негативни емоционални състояния, подобни на тези, които могат да се проявят при отказване от наркотици. Наркотиците са пристрастяващи, защото влизат и действат по системата за възнаграждение, която първоначално е била предназначена за хранене."
Вероятно този невронен път се е развил в древни времена, когато предците ни са ловували и са се нуждаели от мотивация, за да намерят храна. Този инстинкт е запазен по генетичен път и все още ценим енергийно наситените храни, които ще ни заситят за дълъг период от време.
Днес комбинацията мазнини и въглехидрати е много по-често срещана, а преработените храни, които обичаме най-много - като понички, сладолед и пица - ни примамват, като се възползваме от нашата генетика.
Само гледането на поничка ще предизвика множество реакции в мозъка ви.
Очите ви ще я разпознаят и незабавно ще задействат памет и системата за "възнаграждение" на мозъка. „Спомняте си, че поничката има калории и е приятна, което предизвиква желание“, казва Дагер. „Тогава желанията активират система в мозъка, която ви мотивира да действате“ и изядете тази поничка.
Веднага след като я изядете, рецепторите в устата и чревната тъкан изпращат сигнали до мозъка, че приемате полезни хранителни вещества и записват тази информация в паметта, като ви насърчава да я ядете отново.
Това би могло да обясни защо понякога се чувстваме безсилни да се съпротивляваме на тези храни.
Друго проучване от 2015 г. показва, че нашето емоционално желание за тези храни - предизвикано от безпокойство, социални ситуации или лош ден - може да преодолее нашите физиологични нужди, което означава, че ги ядем дори когато не сме гладни.
Добрата новина? Ние не сме напълно безсилни. Една неотдавнашна статия в списанието Cell Metabolism установи, че в човешкия мозък има механизъм за самоконтрол и можем да се научим как да го използваме, а до тогава ще разчитаме на катинара на хладилника.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
