Е дно от най-рядко посещаваните кътчета в Куба е Баракоа.
Допреди 50 години дотук не е имало друг път, освен по вода. Това обстоятелство е съхранило региона в много отношения.
Баракоа се е изпречила на пътя на адмирал Христофор Колумб на 27 ноември 1492 г.
През 1511 г. в град я превръща испанският конквистадор Диего Веласкес де Куеляр. Това е най-старото испанско селище в Куба и първата столица.
Смята се, че името Баракоа произлиза от местния език Арауака, на който думата означава "присъствието на морето."
Баракоа се е разгърнал около залива Бахиа де Миел и е заобиколен от широка планинска верига, което го оставя доста изолиран и до днес. Един-единствен планински път води до градчето.
Някогашните обитатели на острова били индианците таино. Болестите, пренесени от испанците, бързо ги покосили. Днес потомци на таино са малкото наследници на смесени раси.
Когато се приземява на този бряг, Христофор Колумб пише в своя дневник „Най-красивото място на света... Чух, птиците пеят, че те никога няма да го напуснат.“
Според традицията, Колумб поставя кръст, наречен Круз де ла Пара в пясъците на това, което по-късно ще се превърне в пристанището на Баракоа.
Испанците оставят тук укрепленията Ел Кастийо, Матачин и Ла Пунта.
През 16-ти и 17-ти век това изолирано кътче от Куба се превръща в рай за търговията с французи и англичани. В началото на 19-ти век Баракоа привлича много френски емигранти, избягали от революцията за независимост в Хаити.
Те донасят със себе си кафето и какаото, земеделски техники, както и своя специфичен архитектурен стил. На това се дължи разликата в сградите тук – те не са в испански колониален стил, както в други градове на Куба.
Преди кубинската революция единственият достъп до Баракоа е по море, но през 1960 г. е построен 120 км път от Гуантанамо. Пътят бил наречен Ла Фарола и прекосил планините, като станал един от символите на победата на революцията.
Преди това правителството на Батиста планирало да прокара път до тази откъсната от другите части на острова територия, но така и не стигнало до този проект.
Най-високата точка на пътя до Баракоа е на 600 м. и минава през 11 моста.
В околностите основните плантации са бананови, кокосови и какаови. Баракоа е основният производител на шоколад в Куба.
Най-отдалеченото място в източния край на кубинския остров се е запазило от влиянието на масовия туризъм въпреки своята идиличност. До Баракоа може да се стигне за четири часа с автобус от Сантяго де Куба или със самолет от Хавана, за около два часа.
Какво ще открият в Баракоа пътешествениците от „Без багаж“?
Гледайте тази неделя, от 13 ч. по DIEMA
Вижте още по темата:
Куба - дори не подозирате какво ви очаква там
Индия, която туристите не виждат
Тадж Махал увековечава красивата приказка за една голяма любов
Припомнете си последното приключение на "Без багаж" във видеото:
