И ма много хора, които по навик си вадят ушната кал. Някои го правят с помощта на нокти, а други с клечки за уши.
Обаче е препоръчително възможно най-рядко да прибягвате до това и да оставяте ушната кал да пада сама.
Американската асоциация на оториноларинголозите казва, че е опасно да чистим ушите си, като бъркаме в тях.
Ушната кал е нормална субстанция, която тялото произвежда. Тя се образува от секрецията на външния слухов проход, секрецията на церуминозните жлези и отлющен епидермис.
Ушната кал съдържа протеини, лиаза, имунноглобулин и мазнини. Тя предпазва повърхността на външното ухо от пресушаване и предотвратява навлизането на вируси, прах, бактерии и гъбички в тъпанчето.
Така че, без ушната кал инфекцията на ушите е много по-вероятна.
Процесът по премахването на ушна кал може да доведе и до наранявания. Кожата в ухото ни е тънка, а кръвоснабдяването е слабо, затова дори малък натиск може да доведе до наранявания или възпаления.
Повтарящото премахване на ушната кал може да стимулира жлезите в ухото да произвеждат повече ушна кал, което да увеличи нейното количество.
Ако вкарвате клечката за уши прекалено надълбоко, е възможно да нараните тъпанчето си. То е направено от много тънка мембрана с дебелина от 0,1 мм, така че може много лесно да бъде разкъсано, ако го докоснете неправилно.
Пробиването на дупка в тъпанчето се нарича травматична перфорация на тъпанчето, което може да доведе до изпускането на кръв, гной и дори до перманентни нарушения в слуха.
Когато имате повече ушна кал от необходимото, тя естествено се изхвърля с движението на челюстта ви, докато се храните. Затова не е необходимо да я вадите сами.
Едва при 10% от децата и 5% от възрастните ушната кал запушва ушите им. При тези случаи, най-добре е да отидете на лекар, който да премахне ушната кал.
