А ко попитате днес, повечето хора ще ви кажат, че през април 1912 г. корабът „Титаник“ потъва заради айсберг, лоша видимост, материални недостатъци на не толкова непотопяемия кораб и голяма доза човешка грешка. Въпреки това в началото на XX век, когато свръхестествените сеанси и последните археологически открития разпалват въображението на хората, някои стигат до друго заключение за съдбата на „Титаник“.
Историята разказва, че на борда на прословутия океански лайнер имало много важен пътник: древноегипетска мумия, която се транспортирала от Британския музей до САЩ. По онова време разказвачите на тази история твърдели, че потъването е причинено от отмъстителния дух на 3600-годишната древноегипетска жрица, чиито вещи се намирали в товарното отделение на кораба.
Разбира се, това не е нищо повече от история за духове - зловеща приказка с малко основания във физическата реалност, която е създадена, за да вълнува и плаши. И все пак произходът на тази фантастична легенда сам по себе си е изненадващо увлекателен.
Фолклорните митове за древните египетски проклятия се разпространяват от векове, особено след преоткриването на гробницата на Тутанкамон и преждевременната смърт на лорд Карнарвън, аристократа, който финансира експедициите.
Тези легенди получават популярност благодарение на хора като Бъртрам Флетчър Робинсън, британски журналист от XIX век, който е добър приятел на Артър Конан Дойл, писател и лекар, известен с Шерлок Холмс.
Робинсън прекарва месеци в разследване на твърденията за тежки нещастия, сполетели хората, които са се докоснали или може би просто са раздразнили древен артефакт, известен като „нещастната мумия“ в Британския музей. Той умира през 1907 г., точно преди да публикува статията си, но работата изглежда е оставила следа върху известния му спътник в писането.
„Има много приказки за силите на старите египтяни и знам, че не бих се интересувал от това да си играя с техните гробници и реликви. Има много зли духове“, казва Конан Дойл.
Друг привърженик на „проклятието на мумията“ е Уилям Стийд - противоречив журналист, чийто втори най-известен труд разкрива детската проституция във викториански Лондон. Стийд и негов приятел съчиняват странно подобна история, след като разглеждат капака на ковчега на жрицата на Амун в Британския музей, според Snopes.
И ето защо историята става свръхнапрегната: Стийд загива при потъването на кораба „Титаник“. Малко се знае за последните му часове, въпреки че се говори, че е бил на изискана вечеря с 11 ястия на борда на кораба, където е разказал много истории, включително и някои за прокълната мумия в Британския музей.
Връзката на Стийд с морската катастрофа и историята за прокълнатата мумия се заплитат и преплитат - но каква история беше това! Американската преса, включително вестник „Вашингтон пост“, погълна сензационната история, като през май 1912 г. публикува статия, в която се предполага, че „Титаник“ е бил обречен на гибел заради злия дух на египетска жрица, починала в град Тебес през 1600 г. пр.Хр.
И ето, че историята е първокласна глупост. През 1985 г. Историческото дружество на „Титаник“ твърди, че се е сдобило с пълния списък на товара на кораба и изненада, на борда не е имало никакви древноегипетски артефакти.
„Товарният списък захвърля тези митове през прозореца“, казва тогава пред медиите Чарлз Хаас, президент на Историческото дружество „Титаник“.
Можете също така да твърдите, че древният египетски артефакт в центъра на тази история не е толкова интересен, колкото понякога се представя. Така наречената „зла мумия“ може да бъде открита и днес в Британския музей с кодово име EA22542. Предметът не съдържа никакви човешки останки, а е просто боядисана дървена дъска, покрита с гипс, която е била проектирана да изобразява починал човек.
Обектът дори не е напускал музея до 1990 г. за временна изложба и никога не е имало сериозни доказателства за предполагаемото му лошо отношение.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
