П реди две десетилетия фотографът Дейвид Лашапел организира апокалиптични сцени за страниците на "Vogue Italia" - изображения, които се оказаха изключително противоречиви.
В портретът, който стана най-известен от поредицата, руса жена (канадският модел Хедър Маркс) позира с бебе насред бедствие - скъп крайградски дом, разрушен зад тях. Косата й се развява от вятъра върху възглавница, която виси във въздуха, сякаш се е преместила от леглото. В действителност ансамбълът представлявал сюрреалистична рокля на марката Viktor & Rolf, току-що слязла от подиумите от колекцията есен-зима 2005 г. на лейбъла.
#Albania: The lyricist of “Karma” said that this photo from David LaChapelle’s “The House at the End of the World” was the inspiration behind the winning song of “Fest’ 59” and the one that will represent Albania at Eurovision 2021 in Rotterdam this year. pic.twitter.com/tAOsBZNoGw
— Eurobooth 💐🇺🇦 (@eurobooth) January 31, 2021
Озаглавена „Къщата на края на света“, снимката (и цялата фотосесия, носеща същото име) била вдъхновена от неблагоприятното начало на сезона, заради ураганите през 2005 г., обясни Лашапел пред CNN. Точно преди заданието, което заснел през юли, фотографът – известен със своите ярко наситени, театрални портрети на знаменитости и религиозно кодирани картини на изящно изкуство – помагал на майка си да обезопаси прозорците си във Флорида преди сезона на летните бури и мислел за безсмислието на материалните неща пред лицето на бедствието. По време на снимките три урагана вече били преминали през Мексиканския залив, като два достигнали бреговете на Флорида. Той взел това за вдъхновение и го преплел с висшата мода, като снимал сесията на снимачната площадка на Universal Studios, на декор от филма от 2005 г. „Войната на световете“.
Но в края на август, малко повече от месец по-късно, ураганът Катрина от категория 3 достигнал сушата в Луизиана, оставяйки след себе си разруха в крайбрежието на Персийския залив, който го превърна в един от най-смъртоносните урагани в съвременната история.
To celebrate its first anniversary, Visu Contemporary has staged a solo exhibition by celebrity photographer David LaChapelle. https://t.co/SRE25dsbdW
— Miami New Times (@miaminewtimes) February 4, 2024
„Виждаме, че всички тези неща се случват и сега, но дори по онова време, когато направих тази снимка, мислите ми бяха много съсредоточени върху климата“, каза Лашапел.
„Промяната на климата е реална. Тези урагани се случват. Те стават все по-яростни и по-силни. А ние се умножаваме, и продължаваме да пазаруваме“, добави той, отбелязвайки, че почувствал парадокса докато пренасял тази тема на страниците на лъскави модни списания.
Изданието на Vogue Italia, в което в крайна сметка били отпечатани неговите снимки, било зле насрочено, като излязло само седмици след хаоса предизвикан от Катрина.
„Някои хора смятаха, че снимките използват Катрина“, каза Лашапел. „Хората не разбираха... колко време отнема на списанията, за да стигнат до публикация.“
David Lachapelle #photography
— stjohnsphoto (@stjohnsphoto) January 12, 2017
Jesus is my homeboy last supper, 2003 pic.twitter.com/VNUhU9n2KL
Фотосесия от 2003 г., заснета от Лашапел за списание ID - „Исус е моето домашно момче“, също предизвика полемика заради показването на фигура, подобна на Христос, в познати библейски сцени, повторени в съвременния живот. Чувствайки кариерата си в модата за „завършена“, Лашапел се оттегли за по-спокоен живот в Мауи и започна нова глава от живота си отдавайки се на художествена фотография и изложби в галерии. През последните години обаче той се върна и към комерсиалната си работа, правейки снимки на Doja Cat и Travis Scott.
Сега обаче „Къщата на края на света“ се превърна във важна част от портфолиото на Лашапел. Появи се в първата му музейна ретроспекция във Fotografiska в Ню Йорк през 2022 г. и сега е изложена в съвременната галерия VISU в Маями в експозицията „Щастливи заедно“, която включва колекция от негови снимки от средата на 80-те години до днес.
David LaChapelle, 'Jesus is my homeboy' pic.twitter.com/zMoMahOCVM
— Ornella (@_11_ornella_) January 10, 2020
Фотосесиите - провокативен, максималистичен поглед върху модата – бяха представителни за образите, които Лашапел правел по онова време, но също така предвещавали това, което предстои. На следващата година Лашапел започнал нова поредица - „След потопа“, която го тласнала към живописно, фантастично царство, използвайки екстремни природни бедствия и божии действия като алегория. (Лашапел, който е религиозен, често се връща към библейски теми в работата си.) Той продължил да изследва излишъка и свръхконсумацията, с природните богатства под водата и наводнени музеи на изкуството, сочейки промяна в света на изкуството, тъй като цените по търговете скочили и изкуството се превърнало в привилегия на свръхбогатите.
„Всичко стана толкова много за пари“, каза той. „И аз си казах:„ Е, тази безценна картина или скулптура ще те спаси ли? Можеш ли да я използваш като сал... в края на живота си?“
Напоследък визиите на Лашапел вдъхновени от екологични бедствия стават все по-завладяващи, тъй като екстремните наводнения се увеличиха по целия свят, както и горските пожари поради сушата - включително на острова, който Лашапел нарича свой дом. Краят на света няма да е бляскав, но вдъхновенията на работата му се сбъднаха.
