Н якой ден се надявам някой да напише книга относно продукцията и снимките на „Лигата на справедливостта“, най-дългоочакваният супергеройски блокбъстър на 2017 г., който събира на екрана някои от най-легендарните персонажи на DC Comics като Батман, Супермен и Жената Чудо.
Режисьорските задължения по време на снимките на лентата изпълняваше Зак Снайдър, който се оттегли от проекта през пролетта на тази година, когато семейството му беше споходено от кошмарна трагедия. За заснемане на допълнителни сцени и постпродукция на целия филм беше нает Джос Уидън, режисьорът на „Отмъстителите“ на Marvel, който упражнява коренно различен стил от този на Зак Снайдър.
Режисьорът е създателят на всеки филм – лентата е негов артистичен продукт и той ръководи целия творчески процес от подбора на актьорите и писането на сценария до създаването на визуалните ефекти и финалните фази на постпродукцията. Наличието на двама души в режисьорския стол на „Лигата на справедливостта“, при това с коренно различни филмови стилове, довежда до редица грандиозни недоразумения – а също и до някои малки успехи.
Почти няма елемент от продукцията, който да не може да се похвали и още в същото изречение да се разкритикува. Екипът по създаването на визуални ефекти е свършил феноменална работа по компютърно генерирания облик на Киборг, изигран от Рей Фишър – и се е провалил с гръм и трясък в дигиталното премахване на мустака на Хенри Кавил в ролята на Супермен в допълнително заснетите от Джос Уидън сцени това лято.
Чудите се защо Кавил просто не е могъл да се обръсне ли? Ами допълнителните снимки на „Лигата на справедливостта“ са съвпаднали с ангажиментите му към „Мисията невъзможна 6“ и актьорът е трябвало да поддържа един и същи външен вид, докато прескача от едната продукция в другата. Така се получава, когато един филм се сдобие с втори режисьор на етап „постпродукция“.
Вследствие на това лицето на актьора изглежда кошмарно вдървено и изкуствено в редица от сцените с негово участие, което си е страхотна загуба предвид факта, че в „Лигата на справедливостта“ неговият Супермен най-после достига до есенцията на най-стария и популярен супергерой в историята на нашата планета – ведър, усмихнат, носител на вярата в доброто и източник на надежда за всички около себе си.
Това само подклажда апетита за дългоочакваното продължение на „Човек от стомана“, в което Кавил отново да изиграе Супермен и което да се превърне в модерна класика. Почти същото може да се каже за Жената Чудо на Гал Гадот. Актрисата остава безпогрешна в ролята на героинята, а и сценаристите продължават да ѝ отдават нужното уважение във формата на важна роля в сюжета и силни моменти на екрана.
Рей Фишър, Езра Милър и Джейсън Момоа са съвършени кастинг попадения съответно в ролите на Киборг, Светкавицата и Аквамен. Всеки един от тях допринася за динамиката на филма с хумор, екшън и различно човешко присъствие.
Междувременно Бен Афлек в ролята на Батман си остава най-перфекният, автентичен и точен актьор за амплоато на Черния рицар, който може да бъде намерен на планетата в момента, но редуцирана роля в сюжета го прави далеч по-маловажен, отколкото Батман някога е бил в която и да е своя филмова поява, включително дори и в анимациите.
Тук идва момента и да се върнем към тоналните противоречия във филма, които са плод на наличието на двама режисьори в различни етапи от продукцията. Джос Уидън е изпъстрил лентата в типичен стил с шеги и закачки на всеки пет минути, повечето от които сработват, благодарение на чудесната химия и видимата симпатия, която изпитват един към друг актьорите на снимачната площадка.
За съжаление, тези, които не сработват, звучат ужасно насилени и съвсем не на място във филм по сюжет на DC Comics, които винаги са поддържали по-зрял и сериозен повествователен тон от конкурентите си от Marvel. Реших да ги спомена в този момент от текста именно защото редица от споменатите пресилени шеги идват от Батман, на когото комични изяви просто не пасват ни най-малко.
На сюжета никак не помага и Степънулф, недообясненият и напълно повърхностен антагонист в историята, който в нито един момент не провокира интерес у зрителя, нито създава реално чувство за опасност за героите.
Саундтракът е дело на Дани Елфман, който замести Том „Джънки XL“ Холкенборг, който първоначално бе нает да създаде музиката към филм, когато Джос Уидън на свой ред замести Зак Снайдър в режисьорския стол.
Категоричното намерение на Елфман да използва в лентата собствената си музикална тема за Батман, създадена още за филма на Тим Бъртън от 1989 година, както и темата на Джон Уилямс за Супермен от 1978 г., създава поредното тонално противоречие във филма и поредното разочарование за хората, които харесаха филмите „Човек от стомана“ и „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ и искаха да чуят отново саундтракът от тези филми, създаден от Ханс Цимер, който, независимо дали на господин Елфман му харесва или не, е далеч по-добър композитор от него.
В крайна сметка „Лигата на справедливостта“ е една симпатична, забавна и, на моменти, дори трогателна бъркотия – но си остава категорично бъркотия. Филмът, който трябваше да е своеобразната перла в короната на Warner Bros. и DC Comics, е просто поредната стъпка на студиото в търсене на ясен и конкретен тон в своите филми от гледна точка на визия, музика и стил на историите.
Лентата е „от всичко по малко“ в отчаян опит да задоволи както комиксовите фенове, така и незапознатите средностатистически зрители, и вследствие на това не успява да удовлетвори напълно нито една от двете аудитории.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
