В асил Гендов е човек с напредничави идеи и смели мечти. Той става режисьор, сценарист, главен актьор и продуцент на родния дебют в кинематографията – „Българан е галант“.
Първият български филм се прожектира за първи път в „Модерен театър“ през януари 1915 г. и по думите на неговия създател се радва на изключителен успех.
Прожекционистът на киното – испанецът Гаетано Пиа де Флорес, застава зад камерата, за да заснеме първата родна „жива фотография“.
Сюжетът е повлиян от популярните по онова време комедии на Макс Линдер. Изискана дама дава добър урок на млад ухажор, възползвайки се от неговата наивност.
След като е „изигран“ да ѝ купува какви ли не подаръци, да я води по скъпи заведения, Българан получава само дребен бакшиш, който да му напомня да не бъде толкова лековерен със следващата красива жена в живота си.
Но кой е Гендов?
Васил Димов Гендов се ражда на 24 ноември 1891 г. в Сливен. Между 1905 и 1907 г. е стажант в театрите "Сълза и смях" и в Народния театър. След това завършва висшата театрална школа Ото във Виена, специализира в Берлин, във филмовата къща АИКО.
Когато превръща амбициозната си идея „Българан е галант“ в реалност, Гендов е само на 23 години. Както във всяко пионерно начинание, макар подготовката на ентусиаста да е на високо ниво, и тук трудностите са от всякакъв характер. Те най-вече касаят спецификата на българската публика и фактът, че седмото изкуство до този момент не е познато за тях.
Родната общественост възприема киното не като емоционално или интелектуално преживяване, а по-скоро като лековато забавление.
Приумиците на Гендов не срещат широка подкрепа и това превръща снимките в истинско мъчение – по централните софийски улици противно на „галантното“ заглавие, екипът е съпровождан от неодобрителни погледи, грубо отношение и дори директни провокации.
Можем само да завиждаме на хората, станали свидетели на първия опит на българското кинематографично изкуство, най-вече защото днес няма как да се наредим до тях – филмът е изгубен, вероятно безвъзвратно.
Унгарецът Отай Аладар, собственик на „Модерен театър“, взима със себе си единственото копие, когато напуска България и така следите му изчезват.
Мистиката около лентата не свършва до тук. По думите на Васил Гендов, премиерата на филма не е през 1915 г., а цели четири години по-рано, но поради липса на доказателства, това твърдение се счита за невярно.
След “Българан е галант”, Гендов продължава бляскаво своята кариера.
Вторият му филм има по-радостна съдба. „Любовта е лудост“ е прожектиран през 1917 г. в кино „Одеон“ и е първата запазена българска лента. Името му е актуално и днес, заимствано от традиционния кинофестивал във Варна.
Първият български звуков филм също е резултат от неуморния творчески заряд на Васил Гендов.
„Бунтът на робите“, завършен през 1933 г. е и първата кинопродукция, разказваща за живота на Васил Левски.
Ролята на Апостола получава, разбира се, самият Васил Гендов. Той е автор и на сценария, голяма част от който обаче е цензуриран по настояване на турското посолство в София. Прожекциите се радват на голям интерес, но отново заради дипломатически причини са спрени ненадейно.
Общо 11 филма режисира Гендов до смъртта си на 3 септември 1970 г., като сред тях е и екранизацията на „Бай Ганьо“.
През целия си живот той се опитва да организира цяла структура за филмопроизводство. Най-важната му стъпка е създаването на „Янтра филм“ – организация, която по дейност се доближава до съвременните продуцентски къщи.
Васил Гендов е един от основателите на Съюза на филмовите дейци, а от 1946 г. е негов председател. През 1948 г. режисьорът основава Държавен музей на киното, предшественик на днешната национална филмотека. Основна опора в личния и професионалния живот на твореца е актрисата Жана Гендова. Неотлъчно до него, тя участва в повечето му филми, а заедно двамата развиват и пътуващ театър.
Към пионерите на българската кинематография можем да добавим още няколко имена, съмишленици на Гендов: Борис Грежов, Васил Бакърджиев. Николай Ларин. Дори фамилията Вазови е оставила диря в тази сфера – Александър, племенник на Иван Вазов, е един от първите режисьори.
На тези хора дължим уважение и признание към модерния им дух и най-вече за това, че дори в тежките времена на войните за национално обединение намират ресурси и сила да не изоставят изкуството. Гениалността на тези хора се състои в това, че макар често те да са срещали скептични погледи и подигравки, очевидно са прозрели огромния заряд и потенциал на киното да се превърне в истински световен социален феномен.
