П онякога човек в кома може да се събуди месеци, години или дори десетилетия след като е изпаднал в безсъзнание, сякаш от нищото. Един от най-дългогодишните случаи е на Мунира Абдула - жена, изпаднала в кома след автомобилна катастрофа през 1991 г. и събудила се невероятните 27 години по-късно.
(Във видеото може да научите повече за: Михаел Шумахер е излязъл от кома)
Но какво кара някого да се събуди от кома - продължително състояние на дълбоко безсъзнание?
"Краткият отговор е, че всъщност не знаем", казва Мартин Монти, професор по психология в Калифорнийския университет, който изучава комата.
How do people 'wake up' from comas? https://t.co/ACzCYexcGi
— Live Science (@LiveScience) June 11, 2024
"Ето защо все още няма много интервенции, които да помогнат на хората да се възстановят", казва Монти пред Live Science.
За да настъпи кома, трябва да има увреждане на мозъка - например нараняване, възпаление или инфекция. Преди човек да се събуди, мозъкът му трябва да се възстанови, като или възстанови увредените неврони, или разшири други мозъчни мрежи, които да поемат работата на увредената мозъчна област.
Но това физическо възстановяване на мозъчните мрежи само по себе си не е достатъчно, защото комата също така забавя мозъчната дейност.
"Всичко става малко по-тихо", казва Монти.
Така в това състояние мозъчните мрежи не комуникират толкова ефективно, колкото обикновено. Мозъкът може да се нуждае от някакъв вид стартов импулс, за да се върне на скорост и да накара някого да се събуди.
"Всички вярват в това и то е много, много разумно. Но нямаме добри данни за нея", каза Монти за теорията за стартовия скок.
И така, какво би могло да предизвика такъв скок в мозъка? Един от начините е лекарите да използват амантадин - лекарство, за което се смята, че увеличава количеството допамин в мозъка. Смята се, че лекарството, което понякога се използва при болестта на Паркинсон, увеличава количеството на допамина, освобождаван от невроните, като същевременно предотвратява твърде бързото му рециклиране.
Допаминът е химически пратеник или невротрансмитер, който е от решаващо значение за комуникацията между мозъчните мрежи, обясни Монти. По-специално, допаминът е ключов в мрежите, участващи в контрола на движенията и в мотивираното поведение. Според обзорно проучване от 2010 г. в списание Medical Hypotheses хората в кома имат на разположение по-малко допамин, отколкото в съзнателно състояние.
Проучване от 2012 г. в New England Journal of Medicine установява, че амантадинът подобрява съзнанието при хора, които са във вегетативно или минимално съзнателно състояние, причинено от травматично мозъчно увреждане. Последващи проучвания установяват, че той помага за възстановяването от разстройства на съзнанието и при хора с нетравматични мозъчни увреждания, причинени например от инсулт или удавяне. Липсват обаче доказателства, че лекарството подобрява дългосрочните резултати при хората след събуждане от кома.
"Има много други техники, които са били изпробвани и за които има различни нива на доказателства в полза или не. Всички те се основават на един и същ принцип" на стартиране на мозъка", казва Монти.
Един друг подход е дълбоката мозъчна стимулация, която включва хирургично имплантиране на електроди дълбоко в мозъка, за да се достави малко количество електричество, което възбужда близките неврони. Тази стимулация често е насочена към таламуса - област от мозъка, необходима за вниманието и възбудата, която често е замесена в мозъчни увреждания, водещи до кома, според обзорно проучване от 2018 г. в списание Neurosurgical Focus.
Друга техника, наречена фокусиран ултразвук, се опитва да постигне нещо подобно с ултразвукови вибрации и без операция. Магнитната стимулация е друга неинвазивна техника, която може да стимулира клетките дълбоко в мозъка.
За да може някоя от тези терапии да ускори връщането на съзнанието на човека, структурата на самия мозък трябва да е непокътната.
Растежът на невроните се случва бавно, с темпо от около 1 милиметър на седмица, казва д-р Четан Венкатасуба Рао, медицински директор на неврологичното отделение за критични грижи в медицинския център "Бейлър Сейнт Люк" в Тексас - или приблизително толкова бързо, колкото растат ноктите.
"През това време ние просто трябва да продължим да подкрепяме пациента и да му дадем възможност да се възстанови максимално", каза той.
"Има много надежда за пациентите, които са в кома. Не бива да се отказваме рано от тях", добави Рао.
Проучванията показват, че понякога животоподдържащите системи на хората могат да бъдат отнети твърде рано. След възстановяването от първоначалното мозъчно увреждане обикновено са необходими поне две седмици, за да се възвърне съзнанието, каза той. Рядко това отнема повече от четири седмици.
Много пациенти в кома обаче не се събуждат. Например Тери Скиаво, жена от Флорида, получава сърдечен арест и изпада във вегетативно състояние в продължение на 15 години. След продължителна съдебна битка между съпруга ѝ и семейството ѝ, през 2005 г. тръбата за хранене на Тери е премахната и тя умира около две седмици по-късно на 41-годишна възраст. По-късно докладът от аутопсията установява, че мозъкът ѝ е наполовина по-малък от този на типичен човек на нейната възраст и е силно увреден.
Учените не разполагат с много данни за честотата и причините за комата, казва Рао, и смята, че процентът на тези, които никога не се събуждат, е между 20 и 40 %. Проучване на хора в кома в САЩ и Обединеното кралство обаче установява, че 54% от пациентите са починали, 15% са оцелели с лош изход, а 31% - с добър изход.
Като цяло все още е загадка как и защо хората се събуждат от кома - самостоятелно или с помощта на медикаменти или терапии. И тъй като учените се доближават до разгадаването ѝ, те могат да се усъвършенстват в по-бързото събуждане на хората от кома.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
