Конфликтът между разум и емоция

Е дна от най-дълбоките и древни теми в психологията и философията е конфликтът между разума и емоциите. Той се наблюдава в различни произведения. От аналогията на Платон за човешкия ум като колесница, в която разумът е колесничарят, опитващ се да обуздае конете, представляващи страстите, до съвременните теории за двойния процес на ума като тази, представена в книгата на психолога Даниел Канеман "Мислене, бързо и бавно".

Основната идея е, че разсъдъкът и логиката са добър и надежден начини за постигане на точното разбиране на света около нас. Емоциите, от друга страна, са ирационални и ни карат да действаме твърде бързо и да правим грешки.

Хипотезата за соматичните маркери на Антонио Дамазио, гласи, че човешките емоционални системи, всъщност са необходими за вземането на добри решения. Емоционалните реакции, които могат да се видят в тялото, чрез симптоми като повишени симпатикови реакции (например промени в сърдечния ритъм, пот по дланта или върховете на пръстите) ни мотивират да вземем конкретно решение, което в крайна сметка ни позволява да спрем да анализираме и просто да изберем.

Понякога тялото ни, може да кодира информация, която дори не разбираме съзнателно.

В един класически експеримент Дамазио и колегите му откриват, че когато хората играят игри с карти, те започват да реагират физиологично на избора от рискови колоди, преди да могат съзнателно да се обосноват: Защо вземат определени решения. Хората с емоционални увреждания, не са имали тези ранни, емоционални реакции на рискови избори. На тях им е значително по-трудно да разпознаят, кои колоди са рискови и лоши за игра, казва Дамазио. По-късно той установява, че хората, които имат по-добра способност да забелязват собствените си телесни усещания, са по-способни да използват емоциите си, в играта с карти. 

Луис Песоа, известен невролог, който изследва взаимодействието между разума и емоциите в мозъка, представя модела за "избутване-изтегляне" на емоциите и разума. От модела произтича твърдението, че човек търси начини да разбере как разумът се променя от емоциите.

За тази цел Песоа прави преглед на няколко проучвания, върху трудни задачи за разсъждаване и памет, които са били изпълнявани със или без емоционална информация. Той събирал групи от хора, които карал да запомнят изображение на къща, докато ги разсейвал с други изображения на сгради. Проучването му установява, че емоционалната информация е по-разсейваща от други видове информация. Той формира убеждението, че ако човек се опитва да запомни нещо и на екрана се появи уплашено лице, мозъкът му  трябва да положи повече усилия, за да го запомни. Моделът показва, че емоционалната информация е по-добра в привличането на вниманието ни, отколкото други видове информация. Виждайки, че дадено лице се страхува от нещо, се чувстваме по-важни, на основно ниво, отколкото виждайки една позната сграда сред много други.

Можем да мислим, че внимателното разсъждение включва умения като анализиране на информация или потискане на първична реакция, казва експертът. Подобни умения, твърди неврологът, са част от общия фонд от мисловни ресурси. По думите на умението да  "актуализираме на информация" може да се използва ограничено. Когато видим емоционална информация, тя привлича вниманието ни и част от ''ограничената ни лента за разсъждение'', обяснява той и допълва, че автоматично чувстваме, необходимостта да обработим тази емоционална информация, дори тя да не ни засяга.

Знаците на здравия разум: Как да разпознаем, че сме психично устойчиви

От неврологичните изследвания на разума и емоциите става ясно, че емоциите са специални, важни и невинаги са лоши. Това, което наистина има значение, е контекстът. Какво се опитваме да постигнем? Ако целта ни е просто да запомним сложна информация, без да се интересуваме от емоционалното ѝ съдържание, тогава да - емоциите разсейват и затрудняват запаметяването на информация в ума. При други задачи обаче,  емоциите могат да бъдат важен сигнал. 

Ако си спомним за рационалния колесничар на Платон, който се опитва да управлява конете на страстта, бихме могли леко да осъвременим аналогията. Понякога трябва да насочваме конете далеч от опасността - но понякога конете ни предупреждават за нещо, което рационалният ни ум е пропуснал.