Н овооткрита комета може да освети нощното небе през следващите седмици, като вероятно ще свети дори по-ярко от планетата Венера.
Кометата, наречена комета ATLAS (C/2024 G3), се насочва към Слънцето и ще се доближи до нашата звезда на 13 януари.
По време на това най-близко приближаване до Слънцето се очаква кометата да блести ярко, като вероятно ще достигне магнитуд от -4,5, приблизително колкото Венера. Според други прогнози кометата може да стане още по-ярка, като е възможно да стане достатъчно ярка, за да се вижда през светлата част на деня.
Кога кометата ще бъде най-видима?
Кометата ATLAS (C/2024 G3) ще достигне своя перихелий - най-близката точка до Слънцето - на 13 януари, като ще се приближи три пъти по-близо до нашата звезда, отколкото е орбитата на Меркурий, и десет пъти по-близо от Земята.
На този ден кометата ще се появи в съзвездието Стрелец. Това обаче означава, че тя ще се наблюдава най-добре от Южното полукълбо, а в Северното полукълбо ще се появи много ниско в небето, ако изобщо се вижда.
Освен това кометата ще бъде много близо до Слънцето в най-ярката си точка на небето, което означава, че ще бъде доста трудно да се наблюдава без специализирано оборудване, за да се улови безопасно.
„Може дори да се вижда на дневното небе, но наблюдението при разстояние от Слънцето само 5 градуса е опасно и трябва да се прави само с голямо внимание“, каза Ник Джеймс, директор на секция "Комети" на Британската астрономическа асоциация, пред spaceweather.com.
Как най-добре да видите комета
Кометата ще се вижда най-добре ниско над хоризонта в източното небе малко преди изгрев или в западното небе малко след залез, като най-добрата видимост е в Южното полукълбо.
За да имате оптимални шансове да ги зърнете, намерете място с тъмно небе, далеч от градските светлини, и се уверете, че имате ясен изглед към хоризонта.
От какво са съставени кометите?
„Кометите се описват най-добре като мръсни снежни топки. Така че, те са съставени основно от замръзнали газове, затворени в тях след това са някои сложни молекули, но и значителен брой скали, камъчета и песъчинки“, каза по-рано пред Newsweek Даниел Браун, доцент по астрономия и научна комуникация в Университета Нотингам Трент.
Кометите обикновено имат твърдо ядро, съставено от замръзнала вода, въглероден диоксид, метан и амоняк, които обикновено са с неправилна форма.
Когато кометата се приближи до Слънцето, топлината кара леда в ядрото да сублимира (да се превърне директно от твърдо в газообразно състояние), създавайки светещ ореол от газ и прах около ядрото, наречен кома.
„Докато кометата се движи по своята орбита (която обикновено е изключително овална или разтеглена), тя се приближава за определен период от време съвсем близо до Слънцето, което може да започне да я нагрява. В резултат на това ледът се превръща в газ, което предизвиква красив ореол около кометата и дълга опашка. Но когато ледът изчезне, той освобождава скални отломки по орбитата си“, каза Браун.
Кометите следват силно елиптични орбити, които ги отвеждат от далечните райони на Слънчевата система до близки срещи със Слънцето. Колкото по-близо е кометата до Слънцето, толкова по-вероятно е тя да се разпадне поради екстремната топлина.
„Кометите са подложени на огромен стрес, когато се приближават към перихелия“, казва пред Newsweek експертът по комети Гари Кронк, астроном любител и писател.
Предстои да разберем дали C/2024 G3 ще се разпадне при приближаването си към Слънцето, като някои предполагат, че може и да не оцелее.
Къде се намират кометите?
Кометата C/2024 G3 е открита от системата телескопи ATLAS (Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System) на 5 април 2024 г. Смята се, че е дошла от далечния облак на Оорт, заобикалящ нашата Слънчева система. Очаква се пълната му обиколка около Слънцето да отнеме 160 000 години - ако оцелее след сблъсъка със Слънцето.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
