Г олямата награда на кинофестивала във Венеция - "Златен лъв" - спечели документалната продукция "Цялата красота и кръвопролитие" на режисьорката Лора Пойтръс, съобщават сайтът на Фестивала и италиански медии, предаде БТА.
Това беше и единствената документална лента в конкурсната програма.
Филмът е пътуване из живота на 68-годишната фотографка Нан Голдин, която е известна със снимките си на, образно казано, подземния живот на Ню Йорк и която е била често пъти на прага на смъртта. Във филма фотографката заменя фотоапарата с микрофон и разказва за живота си пред Пойтръс.
Това са като сеанси при терапевт. На тях Нан Голдин говори за болезнени неща в живота си.
Тя отрано е била белязана от смъртта на по-голямата си сестра - депресивна девойка, хвърлила се под влак. Заради това Нан месеци наред не говори и благодарение на фотографията започва да се изразява отново. Чрез фотографията тя работи върху теми като злоупотребите с дрогата и сексуалността. Във филма Нан разказва, че е живяла на моменти в такава бедност, че е била принудена да прави орална любов на шофьор на такси, за да я закара той в галерията, която купува първите ѝ снимки. Разказва, че е трябвало да работи като проститутка в бардак. Била е жертва на агресия от страна на свой партньор и едва е оцеляла. Нейни приятели творци умират от СПИН.
Нан подема и борба в стил "Давид срещу Голият" срещу производители на опиоиди, превърнали в зависими милиони американци
през последните две десетилетия. Самата Нан едва не умира заради подобна зависимост. Спечелва си слава именно с борбата си срещу богатото семейство Саклър, произвеждащо оксикодон и с печалбите от продажбите финансиращо културни институции. Нан не може да търпи този парадокс: отнемаш душата на някого с опиоиди, правейки го зависим от тях, отнемаш накрая живота му, но с приходите от тази зависимост финансираш храна за душата – културата. Филмът е още по-атрактивен заради самата Лора Пойтръс, която е разследващ журналист, довереница на Джулиан Асандж и на Едуард Сноудън, а в миналото е печелила наградата "Пулицър".
Кейт Бланшет получава тази година във Венеция "Купа Волпи" за най- добра актриса за ролята си на диригентка на име Лидия Тар
във филма "Тар" на режисьора Тод Фийлд. Ролята е специално създадена за Бланшет и режисьорът казва, че ако Бланшет не я беше приела, то филм е нямало да има. В продукцията Бланшет разгръща отново таланта си да се потопява напълно в образ, заради който се променя из основи. Този път филмът ни праща и в света на класическата музика, което е бонус към изпълнението на Бланшет.
Колин Фарел получава "Купа Волпи" за най-добър актьор за ролята му във филма "Баншитата на Инишърин" на режисьора Мартин Макдона.
Филмът е историята на двама приятели, между които отношенията се обтягат, което повлиява на живота на един остров край западните брегове на Ирландия. Инишърин е името на острова, а думата банши в заглавието означава женски призрак в ирландския фолклор, предсказващ смъртта на хората, обрисувана или като млада жена, или като старица. Филмът е история за мъжката гордост, за приятелството, което се скъсва отведнъж и за последиците от това върху цяла една общност. Продукцията получи и наградата за най-добър сценарий.
Тейлър Ръсел получава наградата на името на Марчело Мастрояни
за добра филмова надежда за ролята ѝ във филма на Лука Гуаданино "Изцяло и напълно". Там тя играе момиче канибал, което търси баща си и същевременно се влюбва. Филмът е по романа на Камил Де Анджелис от 2016 г., който не бива да се свежда само като канибалска история, а като история, свързана с феминизма, самотата и самоненавистта. Продукцията на италианеца Гуаданино грабна и "Сребърен лъв" за най-добра режисура.
Голямата награда на журито отива при "Сент Омер" на режисьорката Алис Диоп,
вдъхновен от истинска история на майка, която убива дъщеричката си, като я оставя на плаж във Франция, когато там настъпва приливът. Филмът разказва за писателка, която следи процеса на майка, убила детето си, за да напише въз основа на него съвременна трактовка на историята за Медея. Но в крайна сметка подсъдимата е толкова непроницаема, че писателката вместо да разбере мотивите ѝ да пожертва детето си, разсъждава за самата себе си, за ролята на майките, за двусмислените мисли, които тази роля поражда. Де факто това е филм за тайнството и трудностите да бъдеш майка.
Специалната награда на журито е присъдена на филма на иранеца Джафар Панахи "Мечките не съществуват".
Продукцията разказва за две любовни истории, които са паралелни и се сблъскват с такива препятствия, като суеверията и динамиките на властта. Самият Панахи беше задържан в началото на юли, докато отиваше да посети в ареста негови арестувани колеги. Няколко дни по-късно бе съобщено, че той ще трябва да излежи ефективната си присъда от шест години затвор, наложена му през 2010 г. заради подкрепа тогава за протестното движение срещу преизбирането на тогавашния президент Махмуд Ахмадинеджад. Международните киносреди вече изразиха възмущението си от това задържане.
