И змежду битките на половете има една, която изглежда никога не умира: кой понася повече болка?
Раждането е до голяма степен стандартът за болка в ежедневните разговори, но попитайте някой с тестиси и според него може да се окаже, че един бърз ритник в топките просто трябва да боли повече. Дори мисълта за това вероятно е накарала един или двама от вас да кръстосат крака от болка от съчувствие.
И така, кое е по-болезнено? Кой репродуктивен орган причинява най-много мъка? Матката, тестисите - или някакъв таен трети вариант?
Да те ритнат в топките: Доказателствата
„Може все още да не ви се е случвало“, започва зловещо WebMD.
„Но вероятно сте виждали или поне сте чували, че ударът в топките - тестисите, за да бъдем съвсем точни - прави нещо повече от това да ви изкара въздуха.“
„Ударът в тестисите може да ви накара да се почувствате толкова зле, че дори да повърнете“, продължава той. „И ако бъдете ударени достатъчно силно, това може да ви изпрати в болница.“
Вероятно ще усетите болката от удара не само там където са ви ритнали, ни и по целия ви корем. Това е така, защото тестисите първоначално се развиват в корема, преди да паднат в скротума малко преди или след раждането, заедно с куп нерви и тъкани.
Which Is More Painful: Childbirth, Or Getting Kicked In The Balls?https://t.co/cNVjIOCYJy
— IFLScience (@IFLScience) December 20, 2023
Но защо една толкова малка област трябва да бъде причината за толкова много болка? Е, отговорът на този въпрос се състои от две части, но по същество: топките са почти перфектно проектирани да причинят възможно най-много страдания на своите собственици.
Първо тестисите са част от вашите гениталии. Те се използват за секс и размножаване и поради тази причина еволюцията се е погрижила там да има цял куп нервни окончания.
„На най-елементарно ниво чувствате болка поради рецепторите и нервите“, каза Нейтън Старке, уролог и директор на клиниката за мъжко здраве в методистката болница в Хюстън. „И причината, от еволюционна гледна точка е, че те са ключът към производството на сперма. Казано по-просто, тялото ви трябва да го боли, защото в противен случай няма да си правите труда да ги защитавате от хвърчащи футболни топки или ядосани бивши. И вие наистина трябва да ги защитите, защото половите ви жлези са доста абсурдно незащитени.“
Раждане: Доказателствата
Изглежда глупаво да се опитваме да обясняваме защо раждането може да боли. Това е процес, предназначен да изтласква един човек от друг чрез тръба, чиято базова ширина е само малко над 3 сантиметра и исторически е причинявал смъртта на един на 25 от нашите прародители.
Но странното е, че не всеки вид страда по този начин. На жените им отнема средно девет часа, за да родят за първи път или повече от един работен ден и около 30 пъти повече от времето нужно на, да речем, една кобила. Дори в сравнение с най-близките ни роднини в животинското царство, човекоподобните маймуни, нашите мъки са особено болезнени и сложни. Хората са единственото същество, което се нуждае от помощ, за да роди и въпреки всичките ни модерни технологии и хигиена, все още има много по-високи нива на майчина и неонатална смъртност при раждане, отколкото при нашите диви братовчеди.
„Предвид размера на майката, имаме най-дългата бременност [от приматите], най-големите бебета и най-големите мозъци“, каза Холи Дънсуърт, биоантрополог от Университета на Роуд Айлънд, пред Discover Magazine през 2022 г. „ Ние вземаме много от майките си по време на бременността и те раждат страхотни, големи, гигантски бебета.”
Защо това е така? Е, това е добър въпрос. Докато учените спорят каква точно е причината нещата най-вече се свеждат до два фактора: големия ни мозък и изправената ни стойка. Нарича се „акушерска дилема“ - еволюционното предизвикателство между това да можеш да ходиш и да тичаш добре и същевременно да си умен.
Хипотезата не е общоприета, но човешките бедра могат да бъдат много по-широки, отколкото са, без това да възпрепятства способността ни да ходим. Но те явно не трябва да бъдат: „Това, което се питаме е „ защо тазът не се разшири, за да се улесни раждането?“ И моят отговор винаги е „Защото явно е достатъчно добър. Вижте над седемте милиарда хора населяващи планетата“, обясни Дънсуърт по време на презентация.
Резултатът? Часове и часове на болезнено раждане, по време на което мускулите ви ще се свиват неконтролируемо, шийката на матката и влагалището ви ще бъдат разтегнати до точката на пречупване, костите ви буквално ще бъдат избутани от пътя, за да направят място за бебето и има истински шанс да получите цепка от вагината си чак до ануса.
„Контракцията на раждането е едно голямо мускулно схващане, тъй като цялата матка се свива“, каза Барт Пътърман, акушер-гинеколог в Тексаския детски павилион за жени в Хюстън. „И може да усетите този дискомфорт навсякъде, където мускулът се свива.“
Е, дискомфортът е меко казано: „Може да почувствате стягане и спазми, заедно с болки в гърба… Това е възможно да се дължи на позицията на бебето или понякога е просто начинът, по който жената възприема болката.“
Което повдига въпроси от друга важна част от преживяването: психологическият аспект. Разбира се, да те ритнат в топките не е хубаво, но нито продължава часове или дори дни без прекъсване, нито се влошава прогресивно с времето, не изтощава тялото и ума ти и не ти се подиграва девет месеца предварително. Близо две трети от жените в САЩ съобщават за патологичен страх от раждане - това е толкова често срещано състояние, че си има име: токофобия. И този страх съвсем не е без основателна причина, тъй като около 33 на 100 000 от тях ще умрат при раждане (и не, тази статистика не намалява).
Дори след раждането болката не свършва. Ако някога сте виждали едни от онези възглавници с форма на поничка и сте си мислили „кой ли ги използва“ отговорът в много случаи е жени, които току-що са родили. Дори и да не са разкъсали вагината си и да имат нужда от шевове на едно от най-чувствителните места на човешкото тяло, то все още се възстановява от невероятно изпитание и изпитва болка. Междувременно тези контракциите продължават, за да попречат жената да умре от прекомерна кръвозагуба и да върнете матката обратно към нейния нормален размер.
И победителят е…
Вижте. Проблемът с болката е, че тя е субективно преживяване - това, което е мъчение за един човек, може да бъде поносимо за друг. Но за щастие, има отговор, който гарантирано ще разочарова всички: това е равенство. И хей, поне всички можем да сме благодарни, че не са камъни в бъбреците.
