С мъртта идва за всеки. Неизбежност, с която хората са се примирили, въпреки че страхът от края ги кара да търсят всякакви начини да го отложат или предотвратят. Със своите близо 70 години средна продължителност на живота в момента, ние сме един от най-дълго живеещите видове на Земята. И все пак има такива, които живеят стотици години, други хиляди, а някои са дори безсмъртни.
Мръсно-бежова със сиво-кафяви петна. Това е мидата Минг. Според учените, които я изваждат от океанското дъно край Исландия, преди да я убият, тя е била на 507 години.
Те живеят стотици, дори хиляди години - ГАЛЕРИЯ
Какво значение има безсмъртната медуза за науката и човечеството
Напредък по руския проект за безсмъртие
През август 2016 г. изследователи изчислиха, че женска акула, уловена край Гренландия, която живяла в плен в продължение на 5 години, е умряла на 392 години. Това я прави най-възрастното известно гръбначно животно.
Биологичният рекорд на бозайниците принадлежи на гренландски кит, за който се смята, че е доживял до 211 години, преди да бъде уловен и убит от китоловци.
Има и животни като стъклените гъби, обитаващи дъната на тропическите морета, които живеят вероятно до 15 хиляди години. Такава на 11 000 години е извадена от Южнокитайско море и учените я изследвали, за да разберат каква е била температурата на водата в древността.
А някои животни са безсмъртни на клетъчно ниво. За такива се смятат омарите. Всъщност те не остаряват, просто стават все по-големи и по-големи. Масовият улов в последния век обаче доста е намалил както размера им, така и продължителността на живота им.
За биолозите, примери за екстремна продължителност на живота повдигат фундаментални въпроси за това защо организмите стареят и умират.
А може би това е така, защото хората са станали толкова доминиращи в други отношения, че сме очаровани от видовете, които живеят повече от нас.
Откриването на Минг през 2013 г. доведе до спекулации, че тайната на дългия живот е много ниската консумация на кислород.
Всъщност една от най-дълбоко вкоренените идеи за продължителността на живота е, че тя е тясно свързана с метаболизма - или скоростта на химичните реакции, които разграждат храната в енергия и произвеждат съединения, необходими на клетките. Концепцията, че колкото по-бърз е метаболизмът, толкова по-рано настъпва смъртта, вероятно датира от Индустриалната революция.
В началото на XX век германският физиолог Макс Рубнер сравнил енергията на метаболизма и жизнения цикъл на морски свинчета, котки, кучета, крави, коне и хора.
Той установил, че по-големите животни имат по-ниски метаболитни скорости на грам тъкан и живеят по-дълго, което го накарало да заключи, че използването на повече енергия скъсява живота.
По-късно американски учени доразвиват тази теория и стигат до извода, че продължителността на живота е обратнопропорционална на разхода на енергия.
Въпреки че е вярно, че големите бозайници имат по-бавен метаболизъм и много от тях живеят сравнително дълго, то тази теория бива напълно опровергана. Връзка между метаболизма и продължителността на живота на практика няма.
Друга подобна теория е, че използването на повече кислород води до по-голямо производство на свободни радикали и оттам до по-бързо стареене на клетките. Благодарение на новите подробни изследвания на митохондриите, които функционират като своеобразни генератори на енергия във всяка клетка, се оказва, че и тя вероятно не е вярна.
Все пак учените са единодушни, че има връзка между фактори като телесното тегло и външната среда, и продължителността на живота. Колкото по-малко е телесното тегло и по-силен натискът от външни фактори, толкова по-кратка е продължителността на живота. Според някои изследвания за това влияние има и телесната температура, с увеличаването на която е засилва и отделянето на свободни радикали, увреждащи клетките.
Разработването на бързи и евтини технологии за изследване на ДНК през последните години предложи на учените важни улики за ролята на гените в регулирането на дълголетието при различни видове. Например, мутацията в гена, наречен daf-2, позволява на нематодните червеи да живеят двойно по-дълго. А мишки джуджета с мутирал ген, който ограничава производството на хормон на растежа, живеят с 40% повече.
Биолозите избират думата „безсмъртни“, за да обозначат клетки, които нямат т. нар. предел на Хейфлик, т.е могат да се делят неограничено. Човешките клетки могат да се делят около 50 пъти, преди да умрат, най-често в резултат на натрупаните мутации. Това ограничава продължителността на живота на хората до близо 120 години.
В същото време раковите клетки например изглежда нямат подобно ограничение. През 1951 г. е взета проба от матката на Хенриета Ларкс. Същата клетъчна линия продължава да се използва и в наши дни широко в биологичните изследвания, възпроизвеждайки напълно идентични клетки. Предполага се, че стволовите и зародишни клетки също могат да се делят неограничен брой пъти. Това обаче не важи за клетките на тъканите на хората.
Изследванията показват, че омарите не остаряват. Дори фертилността при по-възрастните индивиди се увеличава. Наистина с напредване на възрастта те умират, тъй като смяната на черупките им изисква все повече енергия с увеличаването на размера им. Но на клетъчно ниво омарите са безсмъртни. Този феномен може да се дължи на теломеразата - ензим, който ремонтира дългите повтарящи се участъци от ДНК в краищата на хромозомите, наричани теломери. Ензимът може да бъде открит при повечето гръбначни животни в ембрионалните етапи на развитие, но липсва при зрелите индивиди.
