Историята на един журналист, който спечели "Пулицър", но загуби живота си

Л ешоядът чака малкото момиченце да умре, за да го изяде. Снимката е направена от южноафриканския фотожурналист Кевин Картър, докато е назначен в Судан. Няколко месеца по-късно той се самоубива заради тежка депресия.

През март 1993 г. Кевин Картър заминава за Судан. Близо до село Айод, Южен Судан, намира момиченце, което е спряло, за да си почине на път към центъра за храна на ООН. Докато момичето си почива, до нея каца лешояд.

Фотографът изключително внимателно изчаква лешоядът да се приближи в продължение на 20 минути. Едва след като заснема ужасяващата действителност, Кевин прогонва животното. В този момент той не осъзнава, че е направил една от най-съдържателните и дискутирани снимки в историята на фотожурналистиката.

Снимката е продадена на „Ню Йорк Таймс“,

където се появява за пръв път на 26 март 1993 г. Само за една вечер стотици загрижени хора се обаждат в редакцията, за да разберат дали детето е оцеляло. Това кара главния редактор да остави специална бележка, в която пише, че момичето е събрало сили да стане и да си тръгне, но по-нататъшната му съдба е неясна.

Кевин Картър е залят с въпроси защо не е помогнал на детето, а само го е използвал, за да го снима.

Журналистът става обект на критика,

както често се случва при заснемането на толкова дискутирани и драматични материали. Американското издание на „Санкт Петербург Таймс“ във Флорида пише:

„Мъжът, който е настроил обектива си така, че да запечата нейните страдания, може би е другият хищник в цялостната картина“.

Отзивите на възмущение идват не само защото фотографът прави снимка, вместо веднага да изгони лешояда, а и защото не е помогнал на детето след това. Както Картър обяснява по-рано, той е оставил момиченцето с последни сили да се добере до центъра за храна на ООН.

Кевин работи по време, в което на журналистите им е забранено да пипат жертвите на глада,

за да не разпространяват зарази. Фотожурналистът е наясно, че за час в центъра на ООН умират по 20 човека и момиченцето не е единствен случай. Въпреки това той много пъти след заснемането на сцената изразява съжалението си, че не е помогнал на момичето, дори и да не е имало много какво да се направи.

През 1994 г. Кевин Картър печели наградата „Пулицър“

за своята толкова дискутирана снимка. Историята на фотожурналиста, заснел тази така емблематична за Судан снимка, е пример колко тежка може да бъде професията на един журналист.

Освен момиченцето и лешояда, той заснема и публично обезглавяване през 80-те в Южна Африка. Улавя и много сцени на насилие – включващи разстрели и други методи за екзекуция.

Картър споделя как се чувства след заснемането на тези шокиращи кадри:

„Трябва да мисля визуално. Доближавам до изстрела в тялото на мъртвеца и червеното петно. Минавам през униформата му в цвят каки и стигам до локвата кръв в пясъка. Лицето на застреляния е сиво. Мисля визуално, но вътре в мен нещо крещи: „Господи!“, но съм на работа. Ще се справям с останалото по-късно. Ако не можеш да издържиш, по-добре да се разкараш от играта. “

На 27 юли 1994 г. Кевин се самоубива

Той кара до мястото, където най-често си е играел като дете в Йоханесбург, и слага край на живота си. Отива си от този свят едва на 33 години. В предсмъртното си писмо пише:

„Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта. В един момент радостта не съществува… депресиран съм… нямам телефон… нямам пари за наем… нямам пари за помощ за децата… нямам пари за заеми… пари!!! … Преследват ме ярки спомени за убийства и трупове, гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на полудели хора, които държат спусъка, на убийци екзекутори… Отивам да се присъединя към Кен (наскоро починал негов колега), ако имам това щастие “.

През 1996 г. групата „Manic Street Preachers“ пуска песента “Kevin Carter ” в памет на южноафриканския фотожурналист.

Във видеото горе може да разберете повече за глада в Южен Судан