С оня Йончева говори откровено в разговор с Мариян Станков – Мон Дьо за начина, по който сценичните образи, личният живот и професионалната ѝ мисия се преплитат.
- Ролите и личната идентичност: „Тялото ми е инструмент“
Оперната певица разказва, че влизането в образи като Норма, Тоска и Медея е процес на взаимно проникване между артист и персонаж.
„О, да, винаги. Много интересен процес е, когато една актриса влезе в един персонаж и обратното. Персонажът навлиза в твоето тяло, но моето тяло е използвано като инструмент, за да разкаже историята.“
Тя обаче признава, че съществува риск артистът да се изгуби:
„Да. Много често, особено когато имах по-малко опит… случвало ми се е да се предразположа негативно.“
Майчинството и сцената: „Преди да бъда артист, реших да бъда майка“
Йончева подчертава, че майчинството е било първият ѝ съзнателен избор.
„Преди да реша да бъда артист, аз реших да бъда майка. Това беше номер едно причина да съществувам.“
Тя допълва, че сценичната ѝ работа е мотивирана не от доказване, а от мисия:
„Работя, защото имам любов към идеята да привличам повече хора към изкуството. Това е причината да бъда тук.“
Маските на сцената и „аватарите“ на съвременния свят
Певицата поставя под въпрос размиването на идентичността:
„Аз съм много хора на сцената. С много маски, с много аватари… Обществото обожава да се крие зад аватари днес. Аз не обичам това.“
И добавя:
„Бих искала един ден да изпея това, което е на моето сърце.“
Класическата музика и посланието от София
По повод концертите пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, Йончева казва, че реакцията на публиката е надхвърлила очакванията ѝ.
„Хората излизаха с възвишен дух, казвайки: никога не съм се чувствала по-горда.“
Тя определя проекта като културен знак:
„България е културен център на класическата музика. Това е само началото. Културата и бъдещето.“
Между Белканто и изкуствения интелект
Йончева говори и за новите технологии и ролята на изкуството:
„Белканто и изкуствен интелект. Минало и бъдеще. Трябва да строим мостове, а не да се страхуваме.“
По думите ѝ машините не могат да заместят човешкото творчество:
„Тази машина има нужда от нас. Тя не е безгрешна.“
И е категорична:
„Емоцията. Това никога няма да може да бъде изпято от изкуствения интелект.“
Психичното здраве на децата: лична кауза
Темата за децата и изкуството се превръща в лична мисия за певицата:
„Синът ми каза: Мразя музиката, защото ни разделя. Това ме засегна много.“
Тя открива решението в изкуството като израз:
„Той започна да твори, да се изразява чрез гласа си и ръцете си. Изкуството е проводник на емоциите.“
Семейството между самолетите: „Обещания, които се спазват“
За баланса между кариера и дом тя казва:
„Семейството е фундаментална част. По-важно е от богатството и от училището.“
И признава вината:
„Всеки път, когато си тръгна от къщи, имам 50 минути, в които се контролирам да не се разплача.“
Страхът за бъдещето: загубата на идентичност
Йончева споделя тревога:
„Липсата на идентичност ме плаши най-много. Опитвайки се да бъдем индивидуални, потискаме новото поколение.“
- Изкуството и политиката: „Бих се затворила, ако вляза в политика“
Певицата категорично отказва политически ангажименти:
„Ако навляза в политическия живот, това за мен ще бъде затвор.“
Тя разкрива, че е получавала предложения:
„Имаше всякакви екзотични предложения, включително за високи длъжности.“
- Любовта и домът: между два свята
Йончева описва личния си живот като баланс между близост и разстояние:
„Можеш да имаш нормална любов. Връщаме се за 24 часа, преоткриваме се и после всеки заминава.“
- Финал: „Домът е там, където ме чакат“
На въпроса къде е домът ѝ, тя отговаря кратко:
„Там, където ме чакат.“
