- Бъдещите лунни градове вероятно няма да приличат на земните небостъргачи, а ще бъдат функционални, модулни структури, изградени от местни материали като лунен реголит и проектирани основно за поддържане на живота.
- Подземните селища са най-вероятният вариант за трайно човешко присъствие на Луната, защото лавовите тунели могат да осигурят естествена защита от опасната радиация и екстремните температурни колебания.
- Технологиите за живот на Луната могат да променят и строителството на Земята чрез по-устойчиви системи, използване на местни ресурси, автономни роботи и проектиране на сгради като затворени екосистеми с ефективно управление на вода, въздух и енергия.
Мечтата на НАСА за създаване на трайно човешко присъствие на Луната постепенно преминава от сферата на научната фантастика към реалността. Но как биха изглеждали цели градове на естествения спътник на Земята?
През май космическата агенция представи подробен план за изграждането на лунна база близо до южния полюс на Луната. Третата и последна фаза от проекта има за цел да постигне „устойчиво човешко присъствие“ на лунната повърхност, моментът, в който „животът и работата на Луната ще станат реалност“, заяви тогава НАСА.
Агенцията вече обяви и партньорства, свързани с лунното изследване, включително договори за разработване на лунни превозни средства и системи за доставка на товари. В края на юни НАСА избра три компании, които ще осъществят четири нови мисии до Луната в края на 2028 г.
С ускоряването на плановете експерти обясниха пред Newsweek, че бъдещите лунни селища вероятно ще изглеждат много различно от изпълнените с небостъргачи градове на Земята.
Лунните пещери: Идеалното убежище за астронавтите
- Възможно ли е да се построят небостъргачи на Луната?
Джордж Соуърс, професор в програмата по космически ресурси в Минното училище в Колорадо, който преди това е бил член на Комитета по човешки изследвания и операции към Консултативния съвет на НАСА, смята, че подобна концепция е технически възможна.
„Защо не? Абсолютно“, каза Соуърс пред Newsweek, като отбеляза, че високите конструкции биха били по-лесни за изграждане, ако бъдат направени от материали, добивани на самата Луна.
Инженерните предизвикателства, свързани с небостъргачите на Земята, като урагани, силни ветрове и земетресения, до голяма степен биха изчезнали на Луната, която е сеизмично неактивна и няма значителна атмосфера.
Хао Чен, асистент-професор в Технологичния институт „Стивънс“, който изследва системното проектиране и строителството в космоса, заяви, че лунният небостъргач вероятно няма да бъде символ на архитектурна амбиция, а по-скоро високофункционално местообитание.
„Небостъргач на Луната вероятно би представлявал вертикално организирана, модулна система от жилищни помещения и инфраструктура, изградена основно от местни лунни материали като обработен лунен реголит (рохкава смес от скали и прах, разположена върху слой от основна скална маса)“, обясни Чен.
Макар че гравитацията на Луната е само около една шеста от земната, което дава на архитектите по-голяма свобода при височината и формата на сградите, професорът подчерта, че основният приоритет ще останат функциите, необходими за поддържане на живота.
Сред тях са поддържането на налягане, осигуряването на кислород и вода, регулирането на температурата, защитата от радиация и безопасността на екипажа.
Чен добави, че по-ниската гравитация значително намалява конструктивните натоварвания, което позволява създаването на по-леки и по-просторни форми. Въпреки това всяка сграда ще трябва да функционира като херметична система за поддържане на живота, която защитава обитателите от суровата космическа среда.
В търсене на нови светове: Това ли е бъдещето на живота в космоса
- Лунните градове вероятно ще бъдат под земята
Въпреки предимствата на строителството на високи конструкции, редица експерти смятат, че бъдещите лунни градове по-скоро ще бъдат изградени под повърхността.
Соуърс очаква селищата да се преместят под земята заради силната радиация на Луната. За разлика от Земята, която е защитена от плътна атмосфера и магнитно поле, Луната почти няма естествена защита срещу космическото излъчване.
Той посочи огромните лавови тунели, подземни кухини, образувани от древна вулканична активност, като потенциално идеално решение.
Тъй като са се формирали при по-ниска гравитация, лунните лавови тунели вероятно са значително по-големи от тези на Земята и могат да осигурят естествена защита от радиацията.
„Лавовите тунели на Луната са по-големи, защото са се образували при по-ниска гравитация… Ако се намирате вътре в един от тези тунели, сте защитени от космическата радиация“, каза Соуърс.
Архитектът Скот Спехт, основател и партньор в Specht Novak, също смята, че условията на Луната насочват към подземен начин на живот, а не към издигащи се кули.
„Най-добрият дом за хората на Луната е обратното на небостъргач, подземно съоръжение“, заяви Спехт пред Newsweek.
Той посочи, че откритите под лунната кора лавови тунели и пещери са „перфектни“ за тази цел.
Според него радарните и гравитационните данни показват, че „някои непокътнати тунели се простират на много километри и могат да бъдат достатъчно широки, за да поберат цял град под един базалтов покрив“.
Тези подземни пространства осигуряват естествена защита срещу радиацията, която е „един от най-големите проблеми за живота на Луната“, както и много по-стабилни температури в сравнение с повърхността, където има огромни колебания между екстремна жега и студ.
Нейтън Силвърнейл, съосновател и главен изпълнителен директор на компанията за модерно производство Plantd и бивш инженер в SpaceX, който е ръководил разработването на системи за поддържане на живота на астронавтите в космическия кораб Crew Dragon, също прогнозира, че „цивилизацията на Луната най-вероятно ще бъде подземна“.
Според него бъдещите селища вероятно ще използват строителни материали, произведени от обработен реголит, както и ядрени енергийни системи за осигуряване на електричество и управление на атмосферата.
„Представям си, че най-добрият начин би бил да се намери начин за създаване на строителен материал от реголит, да се изпратят необходимите машини и определено количество свързващ материал на Луната, а след това да започне изграждането на стени и врати“, каза Силвърнейл.
Според Спехт „превръщането на един от тези лавови тунели в обитаемо място няма да изисква много, поне по стандартите на космическата индустрия“.
Архитектът отбеляза, че ще са необходими „асансьор или друг начин за спускане, херметичен модул, който да задържа дишаща атмосфера, както и слънчеви панели на повърхността за осигуряване на енергия“.
Годината е 2075: Раждат се първите лунни бебета
- Може ли лунната архитектура да промени начина, по който строим на Земята?
Иновациите, необходими за оцеляването на хората на Луната, потенциално могат да променят и архитектурата на Земята.
Чен заяви, че необходимостта да се проектират сгради като затворени, жизненоважни екосистеми, в които ресурсите като въздух и вода са ограничени и ценни, може да доведе до революция в устойчивото строителство на Земята.
Той добави, че технологиите, разработени за лунното строителство, включително автономни роботи и системи за използване на ресурсите без отпадъци, могат да бъдат особено полезни в региони на Земята с ограничени ресурси.
Спехт смята, че най-големият урок от Луната може да не бъде свързан толкова с технологиите, колкото с дизайна.
„Ако Луната научи архитектите на нещо, това може да бъде урок за интериора. В един заровен лунен хабитат няма гледка, няма фасада, няма външна среда, целият свят на преживяванията трябва да бъде създаден вътре в затвореното пространство. Това е дисциплина, която бихме могли да преоткрием и на Земята“, каза той.
