В новия епизод на подкаста „Храмът на историите“ Мариян Станков – Мон Дьо посреща провокативния артист, композитор и изпълнител Иво Димчев. Известен със своята неподражаема смелост, дълбока чувствителност и често шокираща откровеност, Димчев разкрива пред Мон Дьо не само своя артистичен свят, но и личната си истина – без маски. Един разговор, който не оставя място за преструвки и доказва, че изкуството започва там, където свършва комфортът.
„Моите песни не искат да бъдат хитове – те са изречения в един поетичен, вулгарен разговор с публиката. Моите теми стоят в сянката, защото не се разказват публично.“
Иво Димчев казва, че чрез музиката си говори за нещата, за които никой не говори. Той иска да накара хората да се почувстват удобно в неудобното… и да си прекарат добре на границата на противоречивото.
Скандалът напоследък обаче не е само в текстовете му – той се пренесе и към живите му участия. Насред война, той се отправя към Москва за предстоящите си концерти. Въпреки противоречията, Димчев остава категоричен, че има своя руска аудитория, която не се състои от поддръжници на Путин, а от гей мъже.
„Аз нямам позиция – против войната съм. Когато започна войната, получих съобщение от украински войник, че неговият батальон има за химн моя песен“, споделя той.
Част от аудиторията му обаче не успява да игнорира моралния контекст на избора на Москва за място на концертите му. Мнозина критикуват решението на Иво Димчев да изнася представления в Русия, а противниците му твърдят, че подобни участия легитимират режим, който нарушава международното право и човешките права.
„Официално в Русия властта е враждебна към гей хората. Неофициално – не е“, категоричен е изпълнителят. Според него ЛГБТ хората имат огромно влияние в държавата на Путин. Той подчертава и че в началото на войната е пял за украински граждани, „връщайки усмивките на лицата им“.
Въпреки противоречивата си гражданска позиция, Иво Димчев е категоричен, когато става въпрос за неговата сексуалност – той намира хомофобията за истинската лудост и „явен признак на детското“.
„Аз не мисля, че това са зрели хора. Изобщо им пожелавам да пораснат, преди да имат каквото и да било мнение за любовта.“
А коментарите, които получава ежедневно в социалните мрежи, не го притесняват. Напук на тях той остава верен на себе си, своето излъчване и сексуалност:
„Толкова съм бил тормозен като дете – за това, че съм експресивен, че съм лигав, че съм гей, че съм екстравагантен – още 6–7-годишен, но аз съм оцелял.“
Димчев казва, че именно тези хора са го направили по-силен и уверен в себе си, за да може днес да се забавлява с общественото мнение и коментарите за него.
Пълната версия на интервюто може да бъде гледана в YouTube канала „Мон Дьо: Храмът на историите“.
