Е дин от най-прочутите астронавти на НАСА - подполковник Върджил Грисъм, става все по-разочарован от последната си мисия. А следващата му е и последна.
Бивш боец и тестови пилот, Грисъм е вторият американец, който е трябвало да полети в Космоса. През март 1965 г. той е един от двамата астронавти на борда на кораба "Джемини 3", който е изведен в околоземна орбита с ракетата-носител "Титан II".
Основната задача на астронавтите е изпитание на самия кораб и системите му за управление. Една година по-късно, той е избран за първи командир на "Аполо" - космическият кораб трябва да достигне Луната с екипаж и да върне екипажа безопасно на Земята.
Екипажът е от Грисъм, Едуард Уайт и Роджър Чафи.
We're honoring the Apollo 1 crew at 10am ET today. This year is the 50th anniversary of the tragedy. Watch live: https://t.co/oJKHgKpQjH pic.twitter.com/68qOMv9m2Y
— NASA (@NASA) 26 януари 2017 г.
Това обаче не става така.
След вземането на решение за изпращане на хора на Луната през лятото на 1966 година НАСА започва изпитания с новия си кораб "Аполо". Планувано е първото изстрелване с екипаж на борда да се осъществи в началото на 1967 г. Официално името на мисията е Аполо/Сатурн 204 (AS 204). Доставеният модул търпи много критики от страна на астронавтите, трениращи на него. Въпреки това от НАСА настояват тренировъчният процес да продължи и на 27 януари 1967 г. започва провеждането на пълна генерална обработка на стартовия процес.
САЩ искали да правят военна база на Луната
Скритата истина за НЛО и Луната
Екипажът заема своите места в 13.00 часа (18.00 ч. UTC) на стартова площадка номер 34 в Кейп Кенеди. Провеждат се всички запланувани операции, като на няколко пъти те са спирани заради възникнали редица технически проблеми. В 18.20 часа предстартовото броене е спряно от появил се проблем в комуникационната система. Десет минути по-късно, секунди преди повторното включване на часовниците, единият от екипажа, докладва за пожар на борда. Часът е 18.31 и техниците, обслужващи кораба, започват да се борят с огъня за спасяването на екипажа.
Най-голяма опасност представлява чистият кислород,
подаван под налягане в херметически затворената капсула. До този момент НАСА използва взривоопасния чист кислород за дишане във всички предишни мисии. Четиринадесет секунди по-късно връзката с екипажа е преустановена. Четирима техници с пожарогасители се опитват да отворят евакуационния люк, но дефектните газови маски и сложният механизъм за отваряне възпрепятстват техните усилия. Със сетни усилия люкът е отворен, но екипажът вече е мъртъв. Пристигналите по-късно пожарникари установяват, че смъртта е настъпила от задушаване. Екипажът се е борил до последно да отвори спасителния люк, но не е успял. Назначена е комисия да установи причините за възникването и бързото разпространение на пожара.
Телата на загиналите астронавти са погребани с всички държавни и военни почести. Грисъм и Чафи са погребани във Националното военно гробище в Арлингтън в присъствието на президента на САЩ Линдън Джонсън. Уайт е погребан във военното гробище на Американската академия в Уест Пойнт. Мемориални плочи са поставени на мястото на инцидента в Кейп Кенеди – стартовият комплекс LC 34.
"Това е един изключително сложен космически кораб в сравнение с всичко, което бе построено преди",
казва Алън Нийдел, уредник в Националния въздушен и космически музей във Вашингтон.
Overshadowed by #Apollo 1 fire, these are remains of S-IVB-503 in Sacramento test stand after GHe bottle weld failed #NASA (MT @PointyEndUp) pic.twitter.com/aYupaxOgYE
— Megan H. (@Megsylhydrazine) 8 януари 2017 г.
Имаше пропуски в окабеляването, течове на охлаждаща течност, повреди в системата за поддържане на живот и проблеми с радиостанциите, спомня си той.
Екипажът предава, че има огън, като последното, което се чува, е вик на болка.
В усилията си да спасят екипажа, 27 души също вдишват дим, двама са приети в болница.
Само три месеца след инцидента, докладът за разследване на "Аполо 1" е публикуван. Въпреки че така и не е идентифицирана точната причина за пожара, смята се, че недостатъците са в проектирането, производството, монтажа и контрола на качеството, както и грешки в управлението и тестването.
И така до "Аполо 11", когато на 20 юли 1969 година Нийл Армстронг става първият човек в историята на човечеството, стъпил на Луната.
Дъщерята на Кубрик опроверга твърденията за фалшифицирането на кацането на Луната
Стенли Кубрик признава, че е режисирал кацането на Луната
криза, която тихо расте" />
