В края на живота си в писмо до семейството на своя най-добър приятел, Мишел Бесо, Айнщайн споделя едни от най-големите си разкаяния и изразява истинското си възхищение към хората, които успяват да комбинират „висока интелигентност“ и „хармоничен живот“.
"Цитатите на Айнщайн", които той никога не е изричал
Открити са общо 56 писма до най-добрия му приятел и в повечето от тях между шеги и разсъждения за квантовата физика, Айнщайн разкрива трудностите, с които се сблъсква, болката от една горчива раздяла и един втори брак, както и авантюрата с предполагаема руска шпионка.
Във видеото горе от канала „Портретъ“ във Vbox7 разберете повече за живота на Айнщайн
Айнщайн и Мишел Бесо се срещат като студенти в Цюрих
в края на 90-те години на XIX в. По-късно ги сближава работата им в швейцарския Федерален офис за патенти в Берн. През 1905 г., когато геният публикува четирите доклада, променили разбирането ни за Вселената завинаги, той записва името на само един сътрудник – Бесо.
Двамата мъже не били просто партньори, а истински приятели. Не си говорели единствено за наука, а и за нещата от живота.
Айнщайн – геният, който не можел да плува, се наслаждава на плажа
Айнщайн редовно разказвал за личния си живот в писма до Бесо, които му изпращал от различни точки по света и днес се съхраняват в международни архиви, пише британското сп. „Таймс“.
Една от болните теми на великия физик била проблемният брак
с първата му съпруга - Милева Марич. Двамата се развеждат заради неверността на Алберт, към която спада и афера с разведената му братовчедка Елза, за която по-късно се жени.
ЖИВОТЪТ НА АЛБЕРТ АЙНЩАЙН В СНИМКИ
След раздялата Айнщайн е толкова ядосан и объркан спрямо първия си брак, че можело да предприеме действия, за които да съжалява и да се отнесе несправедливо към децата си. Мишел Бесо влиза в ролята на медиатор в отношенията между Алберт и Милева и успява да подсигури благосъстоянието на Ханс и Едуард.
В писмо от юли 1916 г. Айнщайн благодари на Бесо, че е помогнал на бившата му съпруга и децата му и е бил там като медиатор, но отбелязва и че раздялата е била неизбежна в името на неговото психическо здраве. Типично в стила на Айнщайн, сериозното писмо завършва с шега за квановата теория.
Писмо след писмо Айнщайн разкрива своята човешка слабост
Както повечето хора великият учен се е притеснявал за пари, образованието на синовете си, съжалявал е за минали грешки и несправедливото си отношение и още.
През 1936 г. след няколко години, в които не е писал и ред на приятеля си, Айнщайн изпраща поредното писмо, в което обяснява отсъствието си с „математическия дявол“, който му бил стъпил на врата.
От друга страна историците смятат, че истинската причина да не пише толкова дълго е била не работата му, а болезненото състояние на Елза, която умира от сърдечни и бъбречни проблеми само няколко месеца след изпращането на конкретното писмо.
След смъртта на Елза и разпалването на Втората световна война, ученият се заравя в работата си. На 10 юли 1938 г. в писмо до Бесо пише: „Нямаше да искам да живея повече, ако не беше работата ми“.
Откриха на какво се дължи геният на Айнщайн
По това време физикът най-вероятно вече е имал нова авантюра –
романсът с Маргарита Конекова, предполагаема руска шпионка. За аферата им става ясно през 1998 г., когато на търг се продават девет писма от периода 1945-1946 г., адресирани от Айнщайн до Конекова.
Защо Айнщайн е отказал да стане президент на Израел
Въпреки че Маргарита била женена за известния руски скулптор Сергей Конеков, тя се впускала в различни връзки с влиятелни мъже, сред които композитора Сергей Рахманинов и Айнщайн.
Предполага се, че тя е руският агент с кодово име "Лукас", назначен да се сближи с физика Робърт Опенхаймер от Проект Манхатън.
Тайното досие на ФБР за Алберт Айнщайн
Айнщайн обаче не е имал пряка работа по проекта, затова е неясно каква изгода би имала Конекова от връзката си с него. Писмата потвърждават, че Конекова е запознала Айнщан с руския консул в Ню Йорк, но не разкриват и следа от съмнение от страна на физика, че жената е шпионка.
Конекова и Айнщайн се срещат за пръв път през 1935 г., но не е ясно дали аферата им започва преди, или след смъртта на Елза. И двата варианта не са за изключване предвид историята на съпружеска невярност на Айнщайн, която го тормози до последните му дни.
Седмици преди да почине великият учен пише на семейството на Бесо
Писмото е от 21 март 1955 г., малко след смъртта на неговия приятел:
„Радко се среща този дар хармоничен живот да бъде съчетан с толкова висока интелигентност. Най-много му се възхищавах като човек заради обстоятелствата, с които успяваше да живее толкова много години, не само в мир, но и в трайно разбирателство със съпругата си – нещо, в което аз два пъти срамно се провалих“.
Кой и как успя да заснеме Айнщайн с изплезен език
За още новини и интересни материали харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
Във видеото вижте 5 неща за Айнщайн, които може би не знаете:
