Когато поляците бяха бежанци в Иран

С началото на Втората световна война Съветският съюз навлиза в Полша и подписва декларация с Германия, която гласи:

„Правителствата на Райха и на СССР чрез подписания днес договор,

като уреждат границите между двете държави вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа,

единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война…“ 

Във видеото горе вижте какво мислят германците днес за капитулацията на Германия във Втората световна война

СССР придобива повече от половината от територията на Полша. Само за няколко месеца, с цел да разчисти придобитите земи от полското население, Съветският Народен комисариат на вътрешните работи (НКВД) депортира между 320 000 и 1 млн. поляци в източната част на СССР.

През 1940 и 1941 г. са осъществени няколко вълни на депортиране

Тогава цели семейства – жени, деца и възрастни, са натоварени на влакове и изпратени далеч от дома. Съдбата на тези хора напълно се променя след юни 1941 г., когато Германия неочаквано напада СССР.

За да събере колкото се може повече сили, Съветският съюз освобождава всички полски граждани, които дотогава е държал в плен.

През август 1941 г. от московски затвор е освободен полският генерал Владислав Андерс, който веднага започва да мобилизира Полските въоръжени сили на изток, за да се бият с нацистите.

Да се събере полска армия от бежанци не е лесна задача

Много полски военни затворници до момента са изгубили живота си в работническите лагери в СССР. Повечето от оцелелите са недохранени и немощни поради лошите условия в лагерите.

Вижте снимки от бежанските лагери в Иран в нашата галерия

Заради военното положение за Полската армия са предвидени малко провизии. И въпреки тежките условия и липсата на средства, Съветският съюз е притиснат да изпрати част от полската армия в Иран заради Британско-съветската окупация.

Заедно с военните в Иран са изпратени и цивилни – най-вече жени и деца

Генерал Андерс изпраща 74 000 военни и 41 000 цивилни. Хиляди полски бежанци пристигат на пристанището в Анзали на ден.

Общият брой на полските бежанци пристигнали през 1942 г. в Иран е над 116 000.

Въпреки тежкото военно положение Иранското правителство посреща бежанците добре – организира пристигането им в страната и им осигурява провизии. Създадени са полски училища, културни и образователни центрове, магазини, пекарни и медии, за да се почувстват поляците у дома.

Заради последните две години на малтретиране и глад, по-голямата част от бежанците са изнемощели и болни. Сред тях често срещани са малария, тиф, респираторни заболявания и такива, предизвикани от гладуване.

Когато пристигат в Иран, много от бежанците, безумно прегладнели, се тъпчат колкото могат, което ги довежда до трагичен край. Няколкостотин поляци, главно деца, умират от преяждане или дизентерия.

Хиляди от децата бежанци, пристигнали в Иран, са сираци,

или родителите им са починали, или са били разделени при депортирането от Полша. По-голямата част от тях са изпратени в Исфахан, ирански град с благоприятен климат и достатъчно ресурси, което помага на повечето да се възстановят и да се преборят с болестите.

Между 1942 и 1945 г. през Исхафан минават над 2000 деца. Толкова, че населеното място придобива прозвището „Градът на полските деца“. Създадени са полски училища, където децата да учат своя език, математика, науки и други стандартни предмети. В някой от тях се е преподавал и персийски, както и иранска история, наред с полската.

Иран полага максимални грижи за бежанците, но не може да си позволи да се грижи завинаги за тях. Затова след лятото на 1942 г. поляците започват да бъдат препращани към други страни като Мексико, Индия и Нова Зеландия.

До края на 1944 г. в Иран вече почти не остават поляци.

Поляците напускат Иран със спомени за свобода и гостоприемство,

нещо, което ще им липсва дълго време. Малцина от бежанците успяват отново да върнат по родните земи.

През 1943 г. по стечение на обстоятелствата точно в страната, приела поляците толкова добре, се определя и съдбата им – на Срещата на тримата големи в Техеран. Тогава се взима решението, че Полша остава в зоната на влияние на СССР след войната.

Вижте още:

Историята на един елен на фронта в битката за Мурманск

Нацистка капсула на времето, открита в Полша, припомня за Третия райх

Защо избухва "Зимната война" и какво се случва в нея