Д -р Джон Лили e американски учен по неврология и част от тайна група, наречена „Орденът на делфина“.
Във видеото горе разберете интересни факти за делфините
В своя книга от 1961 г. той развива теорията, че делфините искат и най-вероятно могат да комуникират с хора.
Трудът му предизвиква голям научен интерес и вълнение сред обществото и дава предпоставките за един експеримент, който отива твърде далеч.
Делфините разговарят помежду си с изречения
Астрономът Франк Дрейк, който по това време работи по своя проект „Озма“ (търсене на извънземен живот чрез радио вълни, получени от други планети), също прочита книгата на д-р Лили и се вдъхновява да създаде съвместен проект с него.
Успява да осигури спонсориране от НАСА и други правителствени организации и осъществява идеята си. За проекта се построява специална лаборатория с офиси и място за живеене на горните етажи и басейн за делфините на долните.
23-годишната Маргарет Ловат става част от проекта
малко след стартирането му. Тя е просто едно местно момиче, което проявява силен интерес към делфините и вероятността те да могат да комуникират с хората. Когато научава за лабораторията, тя отива там и предлага безвъзмездната си помощ за всичко, от което имат нужда учените.
TANK may be over but you can watch the doc that inspired the show on BBC iPlayer: The Girl Who Talked to Dolphins https://t.co/w2KVbWjwWe
— Breach (@breach_theatre) 1 юни 2017 г.
Директорът на лабораторията – Грегъри Бейтсън, разрешава на Ловат да наблюдава делфините и да води бележки за наблюденията си. Тя бързо става неизменна част от екипа и е назначена на работа.
Ловат се отдава изключително много по проекта
Тя работи основно с трите делфина Памела, Сиси и Питър, като всеки ден се опитва да ги научи да издават звуци, сходни до човешката реч. Процесът обаче бил бавен и труден и не давал индикации за почти никакъв прогрес.
Историята на маймуната Джак, която 9 г. работи на жп гара
Тогава Маргарет решава, че трябва да прекарва повече време с делфините. Избира Питър за основен обект, върху който да приложи интензивния езиков, експеримент и започва да живее съвместно с него в специално създадено за целта съоръжение.
Шест дни от седмицата Питър и Маргарет живеели заедно, а на седмия делфинът прекарвал време с Памела и Сиси.
С времето Питър започва да става все по-„ентусиазиран“
спрямо Маргарет. След години Ловат разказва за експеримента в интервю и споделя, че делфинът е обичал „да се търка в коляното, крака и ръката ѝ“. Връщането му при другите делфини всеки път било все по-трудно и по-трудно.
Делфините са сексуални насилници и детеубийци
Ловат пък решава, че трябва да задоволи нуждите на делфина. „От моя страна не беше сексуално… просто смятах, че това ще ни сближи още повече“, разказва тя.
Всички са впечатлени от прогреса
Дрейк дори изпраща един от колегите си – 30-годишния Карл Сейгън, да наблюдава как протича експеримента. На място той осъзнава, че там се случва нещо доста странно.
Един необичаен герой от Втората световна война - мечокът Войтек
Проектът е на път да бъде спрян, но връзката между делфина и младата жена не спира да се задълбочава.
„С времето задължението да бъдем заедно се превърна в едно приятно преживяване. Исках да бъдем заедно и ми липсваше, когато не беше до мен“, разказва Ловат.
През 1966 г. проектът е прекратен
Питър е преместен, а Ловат – съкрушена. Няколко седмици по-късно тя получава обаждане. „Джон ми се обади и ми каза, че Питър се е самоубил“, спомня си тя.
1950: Съветски войници споделят десерта си с полярни мечки
Рик О’Брайн, който също е част от проекта, обяснява понятието „самоубивам се“ в случая. При делфините всяко поемане на въздух е съзнателно действие, а не автоматичен процес както е при хората. Когато животът на един делфин стане твърде тежък, той поема последна глътка въздух и се потапя на дъното.
Оказва се, че Питър не успява да приеме раздялата и решава да умре.
След проекта Ловат остава в лабораторията
Тя се жени за един от фотографите, които работели съвместно с тях. Двамата превръщат лабораторията в свой дом, където отглеждат трите си дъщери.
Just like an itch. We’ll scratch it and move on—be done with it. If only there were more Margaret’s in the world... https://t.co/A7cEu0YCx8
— Ricky Flip (@rickyflipsk8) 14 октомври 2017 г.
Дълги години след експеримента Маргарет не говори за него, но след около 50 години тя дава интервю за Кристофър Райли за неговия документален филм за Би Би Си - „Момичето, което говореше с делфините“.
За още новини и интересни материали харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
Добави ни в предпочитани източници в Google
