С лед дълго пътешествие и опити да стане част от Британската армия по време на Втората световна война,
един неочакван герой се присъединява към Втори корпус на Полската армия.
Ако се разходите днес в парк "Йордана" в Краков, Полша, може да видите паметник на този герой.
В "Princes Street Gardens" в Единбург, Шотландия, също може да го видите.
А кой е той? Той е един мечок, но не "просто" един мечок, а мечокът Войтек.
Във видеото горе вижте историята на мечката Стьопа, която живее с хора
След началото на Втората световна война Полша е разделена на две
Сталин и Хитлер подписват пакт за ненападение и разпределение на полските територии. Хитлер нарушава пакта на 22 юни 1941 г. и напада СССР.
За да събере повече сила срещу Германия, Съветският съюз дава право на поляците да съберат армия. През август 1941 г. от московски затвор е освободен полският генерал Владислав Андерс, който веднага започва да мобилизира Полските въоръжени сили на изток, за да се бият с нацистите.
През пролетта на 1942 г. 74 000 военни от новосформираната армия, заедно с 41 000 цивилни отпътуват за Иран.
По пътя към Техеран поляците срещат иранско момче с малко мече
Това се случва в град Хамадан, Иран, а момчето твърди, че е мечето е сираче. На жена от групата цивилни много и домилява за малкото животинче и моли да го вземат със себе си. Един от лейтенантите откупува мечката с няколко консерви храна.
Така меченцето става част 22-ра артилерия от Втори корпус на Полската армия. Скоро получава и своето полско име – Войтек, което в превод означава „щастлив войник“. Той пътува с останалите до Палестина, където се присъединяват към Трета карпатска дивизия на Британската армия.
Растейки заобиколен от войници, Войтек придобива любопитни навици за една мечка. Според разкази пиел мляко от бутилка от водка, пийвал бира и вино и пушел цигари с приятелите си, също както всеки останал войник.
Той бързо се превръща в източника на светлина в тъмното военно ежедневие. Често се боричкал със своите приятели и дори се научил да отдава чест, когато неговите хора го поздравят.
През 1943 г. съдбата на Войтек става неясна,
защото военните трябва да се присъединят към съюзническата кампания срещу Италия в Неапол. Властите от пристанището в Египет отказват да допуснат мечката да се качи на кораба им, защото никъде официално не е опоменато, че е част от армията.
Набързо войниците приемат своя приятел в армията и му дават ранг, идентификационен номер и заплащат за легитимиране на военния му статус.
Така Войтек става част от армията и се качва на кораба заедно с останалите военни. Малкото мече се е превръща в голяма зряла мечка, която тежи 220 кг. и е висока над 180 см. и успешно използва ръста и теглото си, за да носи тежки щайги и да помага на своите другари.
Войтек става безсмъртен,
защото се превръща в официалната емблема на 22-ра артилерия. Той помага много по времето на битки и остава невредим, а след края на войната отпътува с колегите си военни към Шотландия и се пенсионира в зоопарка в Единбург.
21-годишният ветеран от войната умира в зоопарка на 2 декември 1963 г.
Спомените за неговите приятели обаче остават с него до края. Свидетели разказват, че когато Войтек чуел посетители да говорят на полски, изръмжавал радостно.
Вижте още:
Руската мечка като домашен любимец
Пандата, която разтопи сърцата на хиляди в интернет
