1

В ече ви разказахме за Мич Брезунек, френският художник, който избира Пловдив за свой дом, воден от порива на интуицията си и, най-вече, любовта.

Явор Костадинов е другият художник, чиито творби участват в изложба „ФОН: Млади автори от Пловдив”, която в периода от 5 юли до 30 август ще дава път на младите в SARIEV Contemporary, Данчoва къща и галерия Cu29, с когото ще ви запознаем днес.

Явор е само на 26г., завършил е живопис в Националната художествена академия в София, учил в и в Академията за изящни изкуства в Брера, Италия. Автор е на три самостоятелни изложби, участник е в много общи и е носител на различни награди за млад автор.

За изкуството, правилната грижа за него от страна на обществото и хубавите моменти в живота на един художник прочетете в интервюто на Ванеса Николова за Vesti.bg.

Източник: Лина Кривошиева

Явор, какво е за теб изкуството?

„Честно казано, все по трудно ми е да определя, какво точно е изкуството, дори лично за мен. Може би най-вече е средство за общуване, за комуникация. И то особен вид комуникация.

Ако съвременните комуникационни средства са мигновени и се стремят към бързина, то изкуството е бавна медия. Такава, която работи в дълбочина. Ако ежедневната комуникация работи по хоризонтала и се стреми към бързина, то изкуството би трябвало да работи по вертикала, да търси в дълбочина и да разкрива различни слоеве”.

Как избра да се занимаваш с това? Широко разпространеното вярване, че „музикант къща не храни” понякога се прилага и за художниците. Какво мислиш за този стереотип, който обществото е наложил?

„При мен нямаше специален момент на откровение или нещо конкретно, което да ме обърне към изкуството. Стана по-скоро бавно и постепенно. Винаги съм рисувал или правил нещо с ръцете си.

Може би времето прекарано в Художествената гимназия в Пловдив е това, което ме убеди , че това е заниманието което е най-близко до моята природа и темперамент.

Източник: Лина Кривошиева

А относно стереотипа... не мисля за него. Всяка професия и поприще носят своите специфични предизвикателства, трудности и особености. Ако мотивацията ти извира от изначалната ти същност, не би трябвало чак толкова да те интересува с какви стереотипи борави обществото и какво мислят хората за избора ти.

Иначе да, има доста какво да се направи в България относно възможностите които творците имат пред себе си. Но вярвам, че обстановката бавно, но постепенно се подобрява. А това е нещо, което зависи и от всички нас”.

Учил си в академията за изящни изкуства в Брера, Италия. Според теб българите по-малко ли се интересуваме от изкуство в сравнение със западноевропейците или това вярване е по-скоро клише?

„Нямам чак толкова дълбоки и пространни впечатления. Но не мисля,че разликата е толкова голяма. Ако говорим конкретно за изложби и събития свързани с визуалните изкуства – те по-скоро си имат своя публика, която е не чак толкова многобройна, но обикновено е посветена и е навътре в нещата и има своите предпочитания и ерудиция.

Може би публиките малко по на запад от нас са една идея по-подготвени за прояви с по-неконвенционален характер, но в никакъв случай не бих подценил местните публики. Казвам публики защото все повече забелязвам, че има една фрагментация, няма една солидна публика, а много отделни, като някои частично се застъпват... и цялата ситуация е доста динамична.    

Източник: Лина Кривошиева

Може би средното ниво на възприемчивост към изкуството е нещо по което може да се поработи. Това е сякаш задача за сферата на образованието - формалното и неформалното.

В крайна сметка изкуството е едно от нещата, които грубо казано могат да повишат качеството на живот на хората... Колкото повече хора са запознати със различните изкуства, взаимодействат или се занимават с изкуство, толкова повече взаимно разбиране ще се култивира”.

Смяташ ли, че в България ценим своите артисти достатъчно?

„Прави ми впечатление, че изкуството често влиза в медиите у нас по линия на скандали и пререкания най-вече. Често се търси сензационното. Същевременно на фона на всичко това се случват доста прояви, много от които качествени, за които повече хора дори не подозират.

ВИЖТЕ ЧАСТ ОТ ТВОРБИТЕ НА ЯВОР В НАШАТА ГАЛЕРИЯ

Също би било хубаво да има повече, качествено културно съдържание по медиите като цяло. Да се обръща по-често поглед и към това което се случва сега, към новите автори които търсят своето място в света на изкуството.

Дали ценим творците ... Мисля, че могат да се намерят примери и в двете посоки. Прави ми впечатление, че често мненията за хората с изявен талант са крайни - или възхвала или пълно отричане. Може би творците и публиката трябва да разберат, че имат нужда едни от други и да се стремят към все по-добра взаимна комуникация, с цел да разберат по-добре същността на взаимоотношенията помежду си”.

Източник: Лина Кривошиева

Разкажи ни повече за участието ти във „ФОН: Млади автори от Пловдив”.

„Аз наистина се радвам да бъда част от тази изложба. Първо, защото мисля, че всички участници в нея имат едно наистина професионално отношение към работата си. Второ, защото ми беше много любопитно да видя как ще се сглоби цялата експозиция – всеки автор е представил своята специфична перспектива към изкуството и е интересно да се види как съжителстват тези перспективи.

И трето, защото е чудесно да видиш точно в годината на Пловдив 2019 Европейска столица на културата, една нова вълна от автори които показват,че творческия дух в Пловдив е жив има своето бъдеще!

В моя случай локацията беше наистина ключова - особено за основния ми проект. Вместо да заложа на контраста между среда и работи, воден до голяма степен от чисто любопитство, реших да свържа проекта си със самото място (Данчовата къща в Стария Пловдив) и неговата история, и по точно с личността на Георги Данчов – Зографина (1846 – 1908) – български възрожденец, общественик, художник, публицист и фотограф оставил трайна следа в историята на възрожденски Пловдив.

Източник: Лина Кривошиева

Опитах да общувам косвено с него, най-вече чрез работите му. Вярвам, че няколкото интерпретации, които направих по негови работи, ми помогнаха да се докосна поне малко до неговия дух. Цялото проучване и подготовката на документалния кът, които съпътстват проекта, ми помогнаха за малко да се пренеса в сложната епоха в която е работил и живял Георги Данчов и това за мен също беше наистина интересно като преживяване.

Тъй като подобен подход беше по-скоро нещо ново за мен, паралелно показвам и още няколко живописни работи, които са общо взето характерни за работата ми в последно време”.

Източник: Лина Кривошиева

Кое е най-голямото ти вдъхновение?

„Не бих казал че има нещо специфично което да ме вдъхновява. Все повече се убеждавам,че вдъхновението идва с работата.

Няма муза, която да се появи и да ти посочи пътя. Трябва да си любопитен мисля... да наблюдаваш, живота около теб и вътре в теб, да усещаш нуждата да си обясняваш нещата.

Творческият процес е нещо сложно, а още по-сложно е да се говори за него. Дори механизмът на „вдъхновението“ - как то работи е нещо което все още подлежи на изследване”.

Има ли моменти, в които губиш желанието си да твориш?

„Желанието не се губи. Когато рисуването, живописта, изкуството като цяло, са станали неделима част от теб, мисля, че трябва да се случи нещо едва ли не катастрофално, за да те откаже от това което обичаш да правиш. По често пречат житейските баналности, формалности и чисто логистични проблеми”.

Източник: Лина Кривошиева

Кое е нещото, което те удовлетворява най-много в работата на художник?

„Може би...Това, че като човек който твори, създава, ти си една идея по-близо до състояние, което като че ли е над нашето обикновено състояние. Съзиданието - ти си творецът. Трансфигурация. Да вземеш нещо и да го преобразуваш в нещо друго, което не е съществувало в този си вид досега”.

Какво е посланието, което би искал да предаваш на хората чрез твоите произведения?

„Това зависи от конкретното произведение и идеята, която стои зад него. Не бих казал, че в момента имам някакъв голям метанаратив, който да обединява всичко, което правя. Засега работя в различни посоки и това, което ме движи, е любопитството най-вече.

Ще перифразирам един израз, който, макар и леко клиширан, е до някаква степен верен – Изкуството трябва да успокоява неспокойните и да обезпокоява тези които са се настанили твърде удобно“ .

И последно, какво прави Явор, когато не рисува?

„Опитвам се да чета повече... От скоро експериментирам с фотография. И, разбира се, не спирам да си държа очите отворени за света около мен”.

Източник: Лина Кривошиева

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@
Коментирай
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

1 коментар
 
<p>Серия земетресения на Балканите</p>
Ексклузивно

Серия земетресения на Балканите

Преди 11 часа
Езерото Байкал
Ексклузивно

Най-красивите диви места в Русия

Преди 16 часа
Запознайте се с народа Тайта
Ексклузивно

Запознайте се с народа Тайта

Преди 17 часа
<p><strong>Какво търсят</strong> жените в един мъж</p>
Ексклузивно

Какво търсят жените в един мъж

Преди 17 часа
Стоян Мавродиев

Създадено за ББР

Ексклузивно

Стоян Мавродиев: Финансирането на инфраструктурни...

Преди 19 часа
Внимание, поледица! Над 50 катастрофи
Ексклузивно

Внимание, поледица! Над 50 катастрофи

Преди 21 часа
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Водещи новини