О т години учени пръскат окситоцин, известен като хормон на любовта, върху носовете на лъвове. Резултатът: царствените животни стават много по-приятелски настроени към своите съседи и по-рядко реват срещу непознати лъвове, предаде Франс прес.
Изследването, публикувано в сп. айСайънс, може да предостави ценна помощ на фона на разрастването на градовете, което принуждава някои животни да се прегрупират в резервати.
"Винаги съм обичала лъвовете", споделя Джесика Бъркхарт, невролог и водещ автор на изследването. След като изучава мозъка на тези животни в лаборатория, тя иска да ги наблюдава в реалния живот.
Докато котките имат репутацията на независими животни, при лъвовете не се наблюдава тази тенденция. Те живеят на групи, като завладяват и защитават територии в африканската савана.
"Мъжките лъвове, например, напускат групата си, когато станат на няколко години, срещат се с други мъжки индивиди, които не познават, и с които ще завържат връзки за цял живот", обяснява Бъркхарт.
Подобно поведение показва, че лъвовете - за разлика от самотните леопарди или гепарди, са биологично програмирани да бъдат социални в определени ситуации, което ги прави интересни животни за изследване на действието на окситоцина.
Окситоцинът укрепва социалните връзки. Той се появява в мозъка на майката, която се вглежда в очите на новороденото си дете, предизвиквайки чувство на щастие и благополучие. Някои терапевти дори предлагат на двойки с брачни проблеми да се гледат в очите, за да отделят окситоцин.
Подобни ефекти са наблюдавани и при други видове, например между хората и техните кучета.
Джесика Бъркхарт и колегите ѝ са работили в резервата Динокенг в Южна Африка, използвайки парчета месо, за да примамват лъвовете.
За да достигне директно до мозъка, хормонът трябва да се впръсква директно върху носовете им с помощта на нещо, което прилича на старо шише от парфюм.
Изследователите са установили, че 23-те лъва, изложени на действието на хормона, са били по-толерантни към себеподобните си, споделящи тяхното пространство, особено когато те притежават желан предмет.
"Изложените на действието на окситоцин лъвове също така вече не ревяха, когато слушаха записи на рев на натрапници, за разлика от екземплярите, които не бяха третирани или други, които бяха напръскани само с физиологичен разтвор", разказва Джесика Бъркхарт.
Тази намалена агресия към чужди лъвове е особено обнадеждаваща според изследователката, тъй като е известно, че окситоцинът има и обратен ефект при човека: макар да провокира положителни чувства към близки хора, той може същевременно да увеличи съперничеството по отношение на външни лица.
Според Джесика Бъркхарт прилагането на окситоцин може да бъде полезно в няколко сценария.
Първо, той може да помогне на лъвове, спасени от циркове или зоологически градини във военни зони, и след това настанени в резервати.
Освен това лъвовете са изправени пред нарастващ проблем: градовете се разширяват и навлизат все повече и повече в тяхната територия. В резултат на това защитниците на животните трябва да ги транспортират в резервати, където групи, които не се познават, са принудени да общуват помежду си. В този случай окситоцинът може да помогне за предотвратяване на конфликти.
И накрая, третирането би могло да помогне при връщането на лъвовете в дивата природа, за да се адаптират по-добре към новата си социална среда, което според Бъркхарт ги прави "по-любопитни и по-малко страхливи".
Третирането обаче поражда и опасения, че недобросъвестни хора - по подобие на управителите на зоопаркове, описани в документалната поредица "В царството на зверовете", могат да го използват, за да позволят на посетителите да галят животните. Тази практика е силно критикувана от асоциациите.
"Наистина има корумпирани хора. Можем обаче да се надяваме, че окситоцинът ще помогне повече, отколкото ще навреди", пожелава си изследователката.
