Б елите мечки отдавна символизират опасностите, свързани с изменението на климата, тъй като повишаването на температурите води до топене на арктическия лед, от който зависи оцеляването им.
Досега учените не можеха да определят количествено въздействието на един нефтен кладенец или въглищна електроцентрала върху хищниците от Антарктика.
Какво се случва с Арктика и "полюсите на затоплянето"?
Изследване, публикувано в изданието Science Alert, показва, че е възможно да се изчисли с колко емисиите на парниковите газове ще увеличат броя на дните без лед в местообитанията на мечките. Проучването отговаря на въпроса: Как вредните емисии ще се отразят на мечките, на които им предстои да достигат зряла възраст.
Въпреки че, белите мечки са записани като застрашени видове от 2008 г. насам, правно становище не позволява, климатичните съображения да влияят върху решенията за издаване на разрешителни за нови проекти за изкопаеми горива.
"Представихме необходимата информация, за да отменим правното становище Bernhardt Memo", заяви пред АФП Стивън Амструп, зоолог от организацията Polar Bears International, позовавайки се на правното предупреждение, което е кръстено на адвокат от администрацията на бившия президент Джордж Буш-младши.
How Much Will New Fossil Fuel Projects Harm Polar Bears? We Can Now Calculate It https://t.co/8PTZM5px8h
— ScienceAlert (@ScienceAlert) September 1, 2023
Оцеляването на малките е застрашено
Полярните мечки разчитат до голяма степен на морската среда за лов на тюлени, пътуване и чифтосване. Когато ледът се стопи през лятото, те се оттеглят на сушата, където са поставени в период на гладуване. Това времетраене става все по-дълго с повишаването на глобалните температури, посочват изследователите.
През 2020 г. в списание Nature беше публикувана историческа статия, в която за първи път бяха изчислени връзките между промените в морския лед, причинени от климата, и демографските показатели на белите мечки.
Учени установяват математически зависимости между парниковите емисии и периодите на гладуване на мечките, както и преживяемостта на малките.
В момента светът изпуска в атмосферата 50 тона въглероден диоксид или еквивалентни газове годишно, посочва изданието. Оттам уточняват, че това намалява процента на оцеляване на малките мечки с над три процентни пункта годишно.
"В здравите популации преживяемостта на малките през първата година от живота им е около 65%", казва Стивън Амструп.
Изследването спомага за оценка на въздействието на новите проекти за изкопаеми горива, предвидени да се осъществят през следващите десетилетия.
Последици за други животински видове
"Стивън Амструп представя връзката между емисиите на парниковите газове, намаляването на морския лед, продължителността на гладуването и последващата демография на белите мечки", посочва изследовател.
