Н а всеки месец или два, колекция от предмети се показва на прозореца на вратата на 31 Ginger Alley в Базел, Швейцария. В началото на 2019 г. темата беше Париж или по-точно Айфеловата кула: снежно кълбо, направено от пластмаса, заедно с малък Монмартър и малка Айфелова кула. През декември 2018 г. на витрината бяха изложени фигурки на влъхви. 5 месеца преди това имаше различни видове игли за плетене, оцветени в зелено.
The Smallest Museum in Switzerland Is a Window in a 600-Year-Old House https://t.co/AV3QzNCfMG pic.twitter.com/pCnc4kmLuU
— Pete Brown (@petebrownsays) March 25, 2019
Всички тези художествени изложби на различни теми са част от експозицията на музея Pants Pocket. За да видите прозореца не необходимо да плащате за входен билет, но и влизането в музея също е забранено. Целият музей се помещава в прозорец с размери 60 на 60 см., на вратата на 600-годишната къща на Дагмар и Матиас Вергеат, която се намира на малка странична уличка в старата част на град Базел, Швейцария. Семейство Вергеат поддържа най-малкия музей в Швейцария в продължение на вече 24 години. И въпреки че голям брой от експонатите са част от от личната колекция от сувенири на семейството, музеят е отворен за сътрудничество и с други хора, които притежават интересна колекция от най-малко 30 предмета. Страстта на Дагмар да колекционира сувенири я преследва през целия й живот, като още съвсем малка събрала колекция швейцарски звънци.
„Обичам да колекционирам, защото не обичам да изхвърлям неща“, споделя тя.
И ако надникнете в стаята зад вратата на Pants Pocket Museum, това твърдение става очевиден факт. Там ще намерите безброй предмети, покриващи стените, окачени на тавана и поставени във витрини. Запушалки за бутилки с гравирани лица са обградени от ръчни часовници. Ще намерите също поставки за яйца, различни модели слънчеви очила, изработени от пластмаса, кубчета на Рубик, телевизори играчки и личната колекция от звънчи на Дагмар, която тя започва да събира, когато е още малко момиченце. Стаята, сега пълна с колекционерски предмети, първоначално е била спалня на най-голямата дъщеря на семейство Вергеат. Когато тя се изнесла, съпрузите решили да я превърнат в стая за колекции. Въпреки че Дагмар все още не е каталогизирала колекцията си, тя изчислява, че възлиза на около хиляда.
„Всеки отделен предмет всъщност не струва много, но всички заедно правят една страхотна картина“, казва Дагмар.
The smallest museum in the world? It's just this one window! Read more here: https://t.co/kSTbfXK6yE#sponsored @baseltourism #thisisbasel #basel #switzerland #hoosesagg pic.twitter.com/Vazq1gP8Uh
— Rachel Heller (@rachelruminates) September 10, 2021
През 1995 г. обаче хора, които искали да станат свидетели на тази „невероятна картина“, започнали да лазят по нервите на Дагмар. Тя разказва как много туристи изкачват стълбите на Ginger Alley почти ежедневно, откакто тя и съпругът й се преместили в къщата през 1986 г., която си има известна история: първата акушерка на Базел е живяла именно там - на номер 31. Често туристите спират отвън, за да разгледат фасадата на сградата - правоъгълници с рисунки и избледнели черни кръгове обхващат шестетажната къща, което я отличава от останалите – бели и полудървени.
Близо до прозорците на третия етаж, точно под гредите отделящи горните етажи, ще видите картина на Свети Христофор, носещ бебето Исус. Въпреки че повечето туристи се впечатляват и гледат Св. Кристофър, има и такива, които просто не могат да устоят на изкушението да се вгледат отвъд прозорците на приземния етаж на къщата.
Вместо завеси, които да спират любопитните погледи да нахлува в стаята за колекции двойката избра да изгради витрина, пригодена за прозореца на вратата. Дагмар първоначално се опитала да използва витрината си за продажба на стари карнавални маски, кънки за лед и други подобни вещи. Никой обаче не се интересувал от тези неща и тя решила да изложи една от колекциите си на витрината. „Първата експозиция беше с чаши за шнапс“, казва тя. „Оставихме ги за три, четири, пет месеца и след това си помислихме: „Скучно е винаги да стои едно и също нещо.“ Така двойката започнала да редува нещата, които излага на прозореца си. И тъй като по-голямата част от изложените предмети могат да се поберат в джоба, те нарекли мястото „Джобен музей“ (Pants Pocket Museum).
It’s in Ginger Alley in Old Town Basel ~ the Hoosesagg (“Pants Pocket”) Museum, surely the smallest in the world. Consists wholly of this display window in the door of 600-year-old house, with ever-changing collections of everyday objects, from toy fire trucks to knitting needles pic.twitter.com/Cwm7I1znQz
— Journal of Art in Society (@artinsociety) September 8, 2020
Близо 6 месеца по-късно хората започнали да звънят на вратата им да питат дали могат да представят личните им колекции. В началото били представени много колекции на животински теми, като слонове, гумени патици, магарета. „За съжаление не съм записала всичко“, казва Дагмар. „Кой би предположил, че тази идея ще продължи да съществува повече от 20 години?“ Понастоящем хората, които искат да покажат своите лични колекции, изпращат на Дагмар имейл със снимки на своите предмети. Веднъж одобрени тези хора трябва й предадат около 50 артикула, от които тя ще избере между 30 и 35, за да ги помести в музея.
Колекционери от Цюрих и Германия пътуват заедно със своите напръстници, покемони, порцеланови обувки и малки бутилки за парфюми. Дагмар си спомня как отказала на един човек:
„Той колекционираше презервативи и... вибратори. Той донесе всички тези глупости и се наложи да откажа“.
Освен, че е куратор на най-малкия музей, Дагмар е служител на непълно работно време в офис, баба, градинар, скиор и управител на бистро в задната част на дома им по време на сезона на карнавала.
New podcast episode is live!
— brainwashed (@brainwashedcom) October 25, 2020
New music by Majik Markers, Black To Comm, yadayn, Soft Kill, Fritz Pape, Spires That in the Sunset Rise, and Panoptique Electrical, with older music by Arurmukha, Sybarite, and Reighnbeau.https://t.co/Pj1676DkdF
Hoosesagg Museum photo by Wesley pic.twitter.com/lYrjueG7Jj
В допълнение към това, организира часове за коктейли и специални вечери. Събитията са за до 8 гости и се състоят в кабинета на чудесата - стаята за колекции, точно зад Pocket Museum. Съпругът на Дагмар, Матиас, преди е бил художник на фенери и маски за карнавалите в Базел, които са идентични с тези в Ню Орлиънс. Днес той насочва артистичните си способности към дейностите на съпругата си, като също е част от проектирането, разработването и създаването на експозиции за Pocket Museum. „Аз съм ръководител, а той творчески директор“, казва Дагмар.
Двойката обаче спира попълването на личната си колекция, тъй като вече не им достига място. „Намирам радост в старите, красиви неща“, казва Дагмар.
„Ако имах повече място, щях да имам много, много, много повече.“
