До какво води недоспиването и липсата на сън?

В глобален мащаб в последните години от нарушения на съня страдат около 45-50% от населението, като това не са хора само с нарушения в продължителността и качеството на съня.

Има над 85 нарушения на съня, като най-честото е безсънието, което е продиктувано от множество фактори - стрес, напрежение, тревожност.

Toва коментира в интервю за БТА неврологът и специалист по медицина на съня д-р Анелия Симеонова от Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Поводът е Световният ден на съня, който тази година се отбелязва на 17 март и е под мотото "Сънят е от съществено значение за здравето".

"Животът не е сън, но сънят е живот", коментира специалистът.

През последните години, при COVID пандемията, все повече се наблюдават пациенти, които имат такива нарушения на съня, посочва специалистът.

Безсънието в последните години се определя като социално значимо заболяване, каза д-р Симеонова. Това са хора, които имат затруднено заспиване, уточни тя. Смята се, че според различните възрастови групи времето от лягането в леглото до настъпването на съня е между 20 и 30 минути.

"Има хора, които заспиват час и половина, два, три след като легнат и се пробуждат по време на съня, без да могат отново да заспят - т.нар. фрагментиране на съня. Това води до нарушаване на неговото качество и до кратката му продължителност. При такова нарушение на съня, човек започва да се чувства недобре след една продължителност от 15-20 дена", обясни неврологът.

"При нарушение на съня, продължаващо над две седмици, да се потърси консултация със специалист по медицина на съня", съветва д-р Симеонова.

Тя посочи, че има няколко мерки по отношение на хигиената на съня и всеки един от нас би трябвало да ги спазва. Лягането във вечерните часове да е пожелателно в едно и също време, приемът на храна да бъде до 18:00 часа, приемането на тонизиращите напитки да бъде до 16:00 - 17:00 часа следобед, да няма активна спортна физическа дейност вечер.

"Стаята, в която спим, трябва да има определена температура и много важно нещо - ние лягаме, за да спим, а не, за да се приспим, отбеляза тя. Употребата на множество най-различни електронни устройства, телефони, таблети, лаптопи - това е абсолютно противопоказно преди сън", заяви д-р Анелия Симеонова.

При тийнейджърите все по-често наблюдаваме т.нар. инверсия на съня, т.е. лягане в много късни часове - 2:00,3:00 часа, дори и в сутрешните часове, заспиване и събуждане към 12:00 часа на обяд. Това е постепенна инверсия, изместване на съня, което в дългосрочен план не е желателно, обясни специалистът.

Поне половин-един час преди лягане човек не би трябвало да използва електронни устройство, особено да си легне в леглото, да ги използва и да чака сънят да настъпи, съветва д-р Симеонова. Тя посочи, че за зряла възраст сън между 6 и 8 часа е напълно достатъчен. Д-р Симеонова коментира, че прекомерното спане не може да ни навреди, но ежедневна продължителност на съня над 10-12-15 часа също изисква консултация. 

Сладки сънища: Ето витамините, които ни помагат да спим добре

5 снимки

Колко важен е сънят и каква е връзката му с психичното здраве?   

- Аз обичам една такава сентенция - "Животът не е сън, но сънят е живот". Сънят е много важен за качеството на живот, за доброто дневно функциониране, за доброто социално функциониране и въобще за физическото и психическото здраве. Имаме над 85 вида нарушения на съня, в различна честота, сред различните възрастови групи и при двата пола, като най-честото е безсънието.
Първото условие е човек да спи достатъчно като продължителност, като часове сън и трябва сънят да е качествен, т.е. не гоним само добра продължителност, а гоним и качество на съня. Можем да спим 20 часа и въпреки това да се чувстваме уморени, а можем да спим и шест часа и да се чувстваме наспани и в добра кондиция. Това зависи от структурата на съня - той има повърхностен, дълбок стадий, фаза с бързи очни движение, т.нар. REM фаза на съня, в която сънуваме, и тези цикли трябва да имат определена продължителност и повторяемост за различните възрастови групи, за да кажем, че сънят е ползотворен. 
Безсънието в последните години се определя като социално значимо заболяване. Това са хора, които имат затруднено заспиване. Смята се, че според различните възрастови групи времето от лягането в леглото до настъпването на съня е между 20 и 30 минути. Има хора, които заспиват 2-3 часа, час и половина след като легнат и се пробуждат по време на съня, без да могат отново да заспят - т.нар. фрагментиране на съня. Това води до нарушаване на неговото качество и до кратката му продължителност. При такова нарушение на съня, човек започва да се чувства недобре след една продължителност от 15-20 дена.

До какво води недоспиването и липсата на сън?

- Едно продължително нарушение на съня води до понижена концентрация, до липса на внимание, даже при нас попадат пациенти, които са с леки паметови нарушения и в процеса на диагностика се вижда, че основната причина за това е лошото качество на съня. Доброто качество на съня гарантира добро физическо и психическо здраве. Безсънието е продиктувано от множество фактори - стрес, напрежение, тревожност. През последните години при пандемията с ковид инфекцията все повече се наблюдават пациенти, които имат такива нарушения на съня. Това е до голяма степен свързано с промяна в ежедневието. Много хора останаха да работят вкъщи, намалиха двигателния си режим, промениха хранителните си навици и всичко това рефлектира върху качеството на съня. 

Каква част от българите страдат от проблеми със съня? 

- За България ми е трудно да кажа, но в глобален мащаб в последните години от нарушения на съня страдат около 45-50% от населението, като това не са хора само с нарушения в продължителността и качеството на съня. Има дихателни нарушения по време на сън също с голяма честота. Това е т.нар. сънна апнея, когато пациентите по време на сън спират да дишат и намаляват насищането си на кръвта с кислород. Това са обикновено приоритетно млади мъже с наднормено тегло, все повече и жени се срещат с това заболяване. В дългосрочен план това е рисков фактор за мозъчни инсулти, за захарен диабет и ред други сериозни усложнения, които биха били превантирани в ранни фази, ако съответно пациентът е правилно диагностициран и изпълнява терапията, която е назначена. Единственото лечение в световен мащаб за сънната апнея са т.нар. CPAP маски - апарати, които подпомагат вдишането на пациента. Ако нещата са съвсем в начална фаза се прилагат хигиенните мерки на съня. 
Световната организация по медицина на съня е създала няколко мерки по отношение хигиена на съня и всеки един от нас би трябвало да ги спазва - лягането във вечерните часове да е пожелателно в едно и също време, приемът на храна да бъде до 18:00 часа вечер, приемането на тонизиращите напитки да бъде до 16:00 - 17:00 часа в следобедните часове, да няма активна спортна физическа дейност вечер. Стаята, в която спим, трябва да има определена температура - не повече от 20 градуса, и много важно нещо - ние лягаме, за да спим, а не, за да се приспим. Употребата на множество най-различни електронни устройства, телефони, таблети, лаптопи, това е абсолютно противопоказно преди сън. 

Мобилните устройства пречат ли на заспиването? Колко време преди сън не трябва да ги използваме?

- Категорично. Има все повече проучвания, които доказват това, особено сред подрастващите. При тях все по-често наблюдаваме т.нар. инверсия на съня, т.е. лягане в много късни часове - 2:00, 3:00 часа, дори и в сутрешните часове, заспиване и събуждане към 12:00 часа на обяд. Това е постепенна инверсия, изместване на съня, което в дългосрочен план не е желателно. Множество проучвания текат в тази посока и това е особено тревожно сред тийнейджърите.
Когато човек се подготвя за сън, той изпълнява своите ритуали, има и релаксиращи техники, които се предлагат за пациенти, които имат вече някакво нарушение на съня. Поне половин-един час преди да легне човек не би трябвало да използва електронни устройство, особено да си легне в леглото, да ги използва и да чака сънят да настъпи.

На какво се дължи тийнейджърската инсомния? На инверсия на съня?

- Това е именно инверсия на съня. Хората в общи линии се делят на два типа - едните, които лягат в по-ранни часове вечер и се събуждат в по-ранни часове сутрин, и тези, които лягат в по-късните часове, т.нар. сови, и се събуждат в по-късните сутрешни часове. Това е въпрос на индивидуален биоритъм, но тук говорим за патологично, придизвикано и ятрогенно изместване на съня. С използването на тези електронни устройства до късно през нощта човек започва да измества своя цикъл сън-бодърстване и това рефлектира върху социалното му функциониране, в училище, в семейството, в работата.

Прекомерното спане може ли също да ни навреди? Вярно ли е, че води до остаряване на мозъка?

- Прекомерното спане не може да ни навреди, но както имаме нарушения, свързани със затруднено заспиване и поддържане на съня, така имаме голяма група в международна класификация на сънните нарушения, която се казва хиперсомния, т.е. повишена сънливост. Това са голяма група пациенти, която също консултираме и изследваме. Продължителност на съня над 10-12-15 часа изисква съответна консултация и преценка. Не бих казала, че това води до остаряване на мозъка, но повтаря ли се ежедневно, изисква своето уточняване. Ако човек е млад, бил е на дискотека две нощи подред, разбира се, на третата той ще спи 20 часа, това не е патологично, но, ако това е ежедневно, изисква преценка и уточняване.

Колко часа е добре да спим на ден?

- За зрялата възраст - между 6 и 8 часа, и това е напълно достатъчен сън. Новородените прекарват по-голяма част от деня си в сън и с течение на възрастта нуждата от сън намалява. За един възрастен човек над 75-80 г. сън от 5-6 часа са достатъчни. Но тук говорим не само за сън, а за качествен сън.

Накрая Вашият съвет към хората? 

- Да обръщат внимание на своя сън и да знаят, че нарушенията на съня, особено при млади хора, се компенсират, но нарушение на съня, продължаващо над две седмици, изисква консултация със специалист по медицина на съня. Това, което прави впечатление в България - множество пациенти започват да използват и обикновено идват при нас, след като са изпили доста голяма част от хранителните добавки, а даже и медикаменти, които свободно се разпространяват в аптечните мрежи. Това е неправилно. Те трябва да направят консултация, за да може действително да се прецизира какъв точно е проблемът, изисква ли само конгнитивно-поведенческа терапия или има необходимост и от изписването на медикамент. В международната класификация на болестите имаме диагноза "нарушение на съня, свързана с неправилна употреба на медикаменти". Не може всеки един от нас да се повлияе от медикамента, който приема неговия съсед, колега или съученик.

Световният ден на съня се отбелязва от 2008 г. в петъка преди деня на пролетното равноденствие по инициатива на Световното дружество на съня, за да се обърне внимание върху значението на съня за здравето на хората, както и да се повиши информираността на обществеността за разстройствата на съня и тяхното влияние върху качеството на живот на хората. Темата на деня за 2023 г. е "Сънят е от съществено значение за здравето".