До ада и обратно: Царството на скандинавската богиня на подземния свят

Л егендите разказват как по време на своите странствания Локи (богът на хитростта и пакостите в скандинавската митология-бел.ред.) останал за три години при великанката Ангурбода (носеща скръб, предлагаща печал). От тази връзка се родили хтонически чудовища. Най-известните деца на Локи и Ангурбода били вълкът Фенрир, змията Йормугандр и богинята Хел. Легендите разказват, че децата на Локи и Ангурбода били родени в тъмна пещера в Йотунхайм и боговете ги виждали като символи на болка, грях и смърт. Асите се страхували от потенциала заложен в трите деца на Локи толкова много, че вързали Фенрир, хвърлили Йормугандр в голямото море и прогонили Хел в подземния свят. Хел управлявала царството и самият Один й дал власт над всичките девет измерения.

Пътят към Хел
Вярвало се също, че богинята Хел имала власт над всички мъртви, с изключение на жестоко убитите, които били отвеждани във Валхала. Подобно, до известна степен, на Сварталфхайм, царството на Хел също имало подземни обитания и до него можело да се стигне след дълго пътуване по студен и неравен път през тъмните райони на далечния Север.

She’s the #HitchhikerFromHell named Hel…
The Norse goddess of death and the underworld… pic.twitter.com/POpP6monxO

— Jaguarjin (@jaguarjin) February 19, 2022

Легендата разказва, че дори Хемрод трябвало да язди Слейпнир девет дълги нощи, за да стигне до входа на царството, разположено отвъд река Гьол. Извираща от извора Хвергелмир в Нифлхайм, река Гьол преминавала през Гинунгагап (първичната празнина, в която живеел великият дух на света Фимбултир) и след това стигала до другите светове.

В Хел (Хелхайм) реката минавала близо до портата на подземния свят, действайки като граница. Гьол също e името на скалата, към която бил вързан Фенрир. Що се отнася до самата река, според легендите тя е ужасно студена и е пълна с ножове.

Going to Hel and Back: The Realm of the Norse Goddess of the Underworld https://t.co/KEY64iAa0y pic.twitter.com/n82fo8iLZy

— Cult of Amon Ra (@Cultofamonra) September 11, 2020

Единственият начин да пресечете реката бил през моста Гяларбру - кристален мост със златна арка, който се държи на един косъм. Мостът имал постоянен пазител - женският скелет Модгуд. За да преминат духовете, трябвало да й платят такса кръв. Във „Валхала“ Джулия Клинтън Джоунс описва моста по следния начин:

Стъкленият мост висеше на косъм
Надвиснал над реката ужасна -
Гьол, граница на Хел.
Сега тук стоеше девойката Модгуд,
В очакване да вземе жертвената кръв -
Девойка ужасяваща за гледане,
Без плът, с плащеница и нощница.

За да преминат през моста, духовете използвали фургони и коне, които били изгаряни до тях на погребалната клада. Освен това телата на мъртвите винаги били снабдявани с чифт здрави обувки, специално изработвани, за да предпазват краката им по време на пътуването по неравния път, водещ до Хел.

След като прекосявали моста Гялар, духовете стигали до Желязната гора, чиито дървета били с железни листа. Оттук нататък те трябвало да продължат пътя си, докато стигнат портата на Хел. Тя се пазела от свирепото куче Гарм, което живеело в тъмната пещера Гнипа и единственият начин да бъде успокоено бил като му се предложи Хел-торта. Според легендата тези сладкиши винаги имали желаното действие за онези, които давали хляб на нуждаещите се докато били живи.

Как изглеждало царство Хел?

След като се влезе през главната порта в нахлулия студ и тъмнина се чували различни звуци. Това били звуците от извора Хвергелмир, на потоците на Хел и на движенията на ледниците в Еливагар. Потоците, които се вливали в това царство включвали Лайптер, където се полагали тържествени клетви, и Слид - реката с мечове във водите си.

Calling all believers in new beginnings!

Embracing the wise words of Hel, the Norse Goddess of the Underworld....

Let us celebrate to transformative power of transitions and find solace in the endless possibilities that lie beyond the veil.#indigame #gamedev #MMORPG #quote pic.twitter.com/JUiYUSM32x

— The Wake (@twakegame) May 16, 2023

Голямата зала на богинята Хел носела името Елвиднер, което означавало „мизерия“. Според легендата ястието й било Глад, ножът й бил Алчност, мъжът й бил Безделие, прислужницата й била Леност, леглото й било Скръб, прагът й бил Разруха, а завесите й били Пожар. Джулия Клинтън Джоунс описва залата на Хел по следния начин:

Елвиднер беше залата на Хела.
Оградена с масивен железен зид;
Ужасяващ е този висок дворец!
Гладът беше оголен масата й;
От отпадъци беше нейният нож; леглото й, остра грижа;
Изгаряща мъка беше нейния празник;
Избелени кости посрещаха всеки гост;
Чумата и гладът пееха своите рунически песни,
Смесени със суровите мелодии на Отчаянието.
Мизерия и агония
Винаги в дома на Хел ще бъдат!

В Хел имало различни места за различните хора, които влизали в царството. Сред тези, които отивали в Хел след смъртта си били престъпниците, лъжесвидетелите, онези, които имали лошия късмет да умрат, преди да пролеят кръв, тези, които умирали от старост и от болест. Смъртта от старост или от болест се наричала „сламена смърт“, тъй като леглата по онова време били направени от слама.