Н а 5 май Българската православна църква почита паметта на Света великомъченица Ирина.
Tя живяла през четвърти век и първоначално се казвала Пенелопа. Била дъщеря на видния и заможен езичник Ликиний. От прекалена грижа за своята дъщеря той я затворил в кула с всички удобства и поверил възпитанието й на един учен старец на име Апелиан. Но Ликиний не знаел, че Апелиан бил таен християнин. А учителят, освен знания по всички основни науки, предал на Пенелопа и истините на християнската вяра.
Девойката с интерес слушала неговите думи и когато пораснала, пожелала да се кръсти. Така станала съзнателна християнка с името Ирина (от гръцки - мир). Дори и затворена в кулата, тя научавала за гоненията на християните, за мъченията, на които те били подлагани заради вярата си в Иисус Христос.
Ликиний много желаел да осигури на дъщерята си изгоден брак и на няколко пъти водил кандидати за женитба да ги одобри Ирина, но тя под различни предлози отхвърляла всички. Най-после девойката признала на баща си, че е християнка и не желае да се омъжи за езичник. А понеже вярващите в Христос били смятани за противници на държавата заради отказа им да участват в жертвоприношенията и в почитането на езическите божества, не можело и дума да става Ликиний да разреши на дъщеря си да се омъжи за християнин.
Още повече, че младата Ирина му заявила, че въобще не иска да се омъжва, а предпочита да живее в девство и нравствена чистота. Това много разгневило Ликиний. Той започнал да наказва и тормози Ирина, а като видял колко решително тя отстоява вярата си в Христос, в отчаянието си той я предал на мъчителите.
Очаквал, че при по-сурови изтезания дъщеря му ще се уплаши и ще склони да се отрече от новата си вяра. Но жестоките мъчения не я сломили. А когато получила свобода, Ирина отишла в други страни да разпространява християнската вяра, включително сред траките в днешна Южна България.
Името Ирина идва от гръцкото „eirēnē“ (ειρήνη), което означава „мир“.
Имен ден празнуват хората, които носят имената Ирина, Ирена, Иринка, Мира, Мирослав, Мирослава, Мирчо.
