Минодора, Митродора и Нимфодора били родни сестри. Живели в края на III и началото на IV век в област Витиния, Мала Азия. Те били християнки още от своето детство. И толкова много обикнали нашия Господ Иисус Христос, че решили да посветят живота си на служение на Бога и на ближните - двете най-важни заповеди, които посочил Спасителят. Отишли в една пустинна планина недалече от източната имперска столица Никодимия. Там се отдали на труд, пост и молитва, като живеели в чистота и девство до едно място с топли минерални води.
Заради благочестивия им живот и голямата любов към всички страдащи Бог ги удостоил с дара на чудотворството. Хората водели при тях болни от различни болести и с гореща молитва към Бога те ги изцерявали. Помагали на всички нуждаещи се от грижа, независимо дали били християни или езичници. Но тъкмо с тази своя любов те привличали към вярата в Христос много народ. Из всички области наоколо се заговорило за тях.
По това време обаче император Максимиан започнал жестоко гонение против християните. Управителят на Витиния Фронтон скоро научил за светите девици и ги повикал при себе си на съд. Отначало опитал с ласкави думи да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христос. Най-голямата сестра, Минодора, безстрашно му отговорила, че никога няма да се отрекат от своя Господ Бог. Същото потвърдили и другите сестри. Всички решително заявили, че са готови да претърпят най-люти мъчения, но няма да се отрекат от вярата си. Започнали да ги измъчват, но девойките останали предани на своята вероизповед.
Сред много мъчения Минодора издъхнала. Тогава довели сестрите й Митродора и Нимфодора да видят безжизненото й тяло и да се огънат, но те останали несломими. Накрая също били убити и всички се удостоили с мъченически венец в 305 г.
