Ф еновете на мъжките спортове със сигурност ценим бокса. Типична, високо-адреналинова и изпълнена с физически сблъсъци битка, в която победата е над всичко.
И същите тези фенове, със сигурност помним онзи култов, невероятен сблъсък между две от най-големите имена в историята му, Мохамед Али и Джо Фрейзър през 1976 година. Истината обаче е, че колкото и емоционален да е самият сблъсък на ринга, той е още по-впечатляващ с историята зад него.
Защото това не е първата, не втората, а третата битка между двамата и няколко години по-рано, те всъщност са изключително добри приятели. Мотивацията им е впечатляваща и на всички е ясно, че тук става дума за сблъсък, който е буквално на живот и смърт.
От близките отношения не е останало нищо и дори Али си позволява да обижда опонента си, омаловажавайки титлата му на световен шампион и подкачайки го на... расова основа (наричайки го с галеното "чичо Том"). Пее от балкона в хотелската си стая и песничка "Аз ще бъда убиецът в Манила".
На 1 октомври 1975 година боксовият двубой е изключително зрелище и неслучайно получава прозвището "Трилърът в Манила". Температурата във Филипините надхвърля 40 градуса, влагата е изключително висока, но в главите на Мохамед Али и Джо Фрейзър съществува само предстоящата битка. И тя е изключителна, дори ужасяваща.
14 рунда, в които зрителите имат чувството, че двамата се боксират с един-единствен принцип "Само един от нас ще оцелее". В крайна сметка, треньорът на Джо решава да прекрати двубоя, след като вижда, че възпитаникът му е практически сляп и цялото му лице е толкова подуто, че очите му въобще не се виждат.
Али печели сблъсъка, за който малко по-късно признава, че е "най-близкото до смъртта преживяване, което е имал през живота си". И допълва, че "никой не се е бил с него така, както Фрейзър". "Удрях го с удари, с които бих разрушил крепостните стени на един град и той все пак ставаше отново и отново".
Последиците от тази битка продължават и след края й. Джо се качва на ринга още само два пъти, преди да реши, че вече е е способен да се състезава. Мохамед Али пък изкарва още 6 години и също се оттгеля през 1984 година. Скоро след това той е диагностициран с "Паркинсон" и се бори с болестта 30 години, преди да почине през 2016 г.
Фрейзър пък си отива от този свят пет години по-рано и въпреки враждата, Мохамед Али е там до ковчега. Уважението над всичко останало...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
