Н а 9 март 1230 г. е постигната една от най-великите победи в българската история – тогава се е състояла битката при Клокотница, недалеч от река Клокотница и едноименното село. Една срещу друга се изправят българската войска, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския владетел Теодор Комнин. Българите напълно разгромяват ефимерната Епирска империя, като пленяват епирския деспот заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават.
В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница – на 10 км западно от Хасково. Българският владетел според преданията се установява на лагер в крепостта на хълма Хасар, разположен до днешното село Сталево. За да вдъхнови по-малобройната си войска,
Иван Асен II нарежда пергамента с нарушения от Теодор мирен договор да бъде набучен на копие и вдигнат като боен щандарт.
В последвалата битка българският цар проявява военна хитрост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност, цар Иван Асен II е почитан и обичан „...и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи“ – пише византийският летописец Георги Акрополит.
Атентатът на гара Буново
Атентатът на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
В атентата загиват 12-годишният Георги Цветков, 13-годишният Стефан Атанасов, 38-годишната Яворка Петрова, 40-годишният Емил Георгиев, 60-годишният Стилиян Иванов, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.
Същия ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в Сливен.
Атентатът, както и последвалият го в град Сливен, е извършен от активисти на нелегална протурска организация. Атентатът идва като реакция на Възродителния процес. През април 1988 г. трима души, пряко участвали в атентата, са осъдени на смърт.
Сватбата на Наполеон и Жозефин
На 9 март 1796 г. Наполеон Бонапарт се жени за Жозефин дьо Боарне. Още когато вижда Жозефин за първи път Наполеон е дълбоко впечатлен от нейното обаяние. Лудо влюбен започва да я ухажва, но тя е доста неподатлива, чуди се какво да прави с този слаб и дребен на ръст корсиканец. Междувременно военната кариера на Наполеон е в непрекъснат подем и през 1797 Жозефин отстъпва пред ухажването на генерал Бонапарт и се омъжва за него, бракът е само граждански, църковен брак няма. Две години по-късно, на 9 ноември 1799, Наполеон извършва преврат и става първи консул на Франция, при което останалите двама консули нямат никаква реална власт. Така Жозефин е първата дама на Франция.
Няколко години по-късно Наполеон, след многото военни успехи които постига, е обзет от идеята че няма по-велик от него. През 1804 в присъствието на папа Пий VII,
Наполеон I се провъзгласява за император на Франция, а Жозефин е коронясана за императрица. По настояване на папата в самото навечерие на коронацията те набързо сключват църковен брак без официални свидетели.
Бракът им не е спокоен. Подтикнат от майка си, Бонапарт имал любовници, за да е сигурен, че причината за бездетния му брак с Жозефин не е той. Така през 1806 година полската графиня и любовница на Наполеон – Мария Валевска му ражда незаконен син, който няма право да бъде негов законен наследник. Тъй като Жозефин не може да роди дете на императора, той решава да поиска развод. Жозефин няма друг избор и се съгласява на развод, който бързо става факт, като основният официален аргумент е, че на техния църковен брак не е имало свидетели, поради което е невалиден.
Още събития на 9 март:
- 1831 г. – основан е Френският чуждестранен легион – военно формирование в Сухопътните войски на Франция, съставено основно от чужденци
- 1916 г. – мексиканският бунтовник Панчо Виля напада щата Ню Мексико.
- 1933 г. – Българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са арестувани и обвинени за подпалването на Райхстага.
- 1934 г. – роден е Юрий Гагарин, първият човек, летял в космоса.
- 1959 г. – Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в САЩ.
- 1964 г – родена е френската актриса Жулиет Бинош („Брулени хълмове“, „Английският пациент“, „Шоколад“)
- 1994 г. – умира американският писател Чарлз Буковски („Жени“)
