Представите за структурата на Слънчевата система много пъти са били променяни и преустановявани. От древните времена, когато хората вярвали в геоцентричния модел, до днес, когато знаем повече за открития Космос, отколкото за дълбините на океаните, прогресът в астрономията и астрофизиката е отчетлив.
През 1930 година Клайд Уилям Томбо вече работи в Лоуелската обсерватория в щата Аризона. На него му бива възложена задачата да започне търсенето на транснептунов обект. Съществуването на планета след Нептун е предречено още от Пърсивал Лоуел и Уилям Перкинг, а на Клайд му предстои да докаже тези хипотези.
След няколко нощи, прекарани в заснемане на небесното пространство, Клайд забелязва малка точица, която променя местоположението си. Той веднага разбира, че това не е звезда, защото звездите, намиращи се на стотици хиляди светлинни години от Земята, се движат почти незабележимо по небосвода.
На 18 февруари 1930 година 24-годишният астроном разбира, че е открил деветата планета от Слънчевата система. Тя по-късно бива наречена Плутон на името на римския бог на подземното царство. Идеята е дадена от 11-годишно момиче от Англия.
Около новооткритата планета обаче започват да се появяват много разногласия. Учените спорят относно статута на Плутон и не могат да стигнат до консенсус дали девета планета в Слънчевата система има или това е просто по-голям астероид.
През септември 1992 година започва поредица от открития на малки ледени тела в орбита отвъд тази на Нептун в област, която днес носи името пояс на Кайпер.
Поясът на Кайпер е околозвезден диск с масивни размери, който се разпростира отвъд орбитите на планетите. Той е съставен най-вече от малки тела и останки от формирането на Слънчевата система. Съставът на повечето обекти от пояса на Кайпер се състои от метан, амоняк и вода.
От както на 24 август 2006 година Международният астрономически съюз обяви Плутон за планета-джудже, в пояса на Кайпер има още две официално признати тела за планети-джуджета. Това са Хаумея и Макемаке.
Роботизираният космически апарат на НАСА „Нови хоризонти” прелетя на рекордно малко разстояние от планетата-джудже на 14 юли 2015 година. От снимките, направени от него, астрономите успяха да научат, че на повърхността на Плутон няма кратери, но има две сравнително високи ледени планини.
„Нови хоризонти” е изстрелян на 19 януари 2006 година. Очаква се през 2038 година апаратът да се намира на 100 астрономически единици от Слънцето (една астрономическа единица се равнява приблизително на 150 милиона километра).
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
