Н а 25 февруари 1570 г. папа Пий V отлъчва британската кралица Елизабет I от римокатолическата църква. Това негово действие освобождава поданиците ѝ от задължението да проявяват вярност, срещу нея са организирани няколко заговора за покушение, но всички са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби.
Личните религиозни убеждения на Елизабет може никога да не станат известни.
Нейната религиозна политика подхожда прагматично към решаването на основните въпроси. Първият е за нейната легитимност. Макар че и според протестанти, и според католици тя е незаконнородена, за английската църква нейната ретроактивно обявена незаконност не е сериозно препятствие в сравнение с това никога да не е била легитимна, докато ревностните католици твърдят обратното. Може би най-важното е, че в нейните собствени очи скъсването с Рим я прави законна. По тази причина никога не е имало съмнение, че Елизабет ще прегърне протестантството, поне номинално.
Elizabeth I was born #OTD in 1533, daughter of Henry VIII & Anne Boleyn. She became queen in 1558 aged 25 and ruled for 45 years as the last Tudor monarch. Her reign saw the defeat of the Spanish Armada, a revised Book of Common Prayer & a golden age of playwrights and poets. pic.twitter.com/Uz3mmkMem9
— Historic Royal Palaces (@HRP_palaces) September 7, 2018
Елизабет и съветниците ѝ осъзнават опасността от католически кръстоносен поход срещу еретична Англия. Следователно тя търси решение, което да удовлетвори желанията на английските протестанти, без да засегне твърде силно католиците, и в същото време да не толерира по-широкообхватните реформи, изисквани от най-радикалните протестанти – пуританите. В резултат на това парламентът от 1559 г. започва работа въз основа на протестантското споразумение на Едуард VI, в което монархът е начело, но има и много католически елементи, като одеждите на свещениците. Сред първите актове на новата кралица е премахването на последиците от църковната политика на Мери I.
Възстановена е независимостта на Англиканската църква от папата
и тя се връща към протестантството. Всички лица, заемащи обществени длъжности, са задължени да признаят върховенството на монарха над църквата, в резултат на което много католици, включително епископи, са отстранени от постовете си.
On this day in 1603, Elizabeth I died at Richmond Palace. She was 69 years old and had reigned for almost 45 years. Elizabeth's death marked the end of the Tudor dynasty. She was succeeded by James I, (James VI of Scotland), son of Mary Queen of Scots. pic.twitter.com/b9UImnJU8T
— Natalie Grueninger (@OntheTudorTrail) March 24, 2019
Елизабет е принудена да приеме титлата „върховен наместник на Англиканската църква“ вместо по-спорната титла „върховен глава“, която мнозина смятат за неприемливо да се носи от жена. Предложеният законопроект за върховенството става закон на 8 май 1559 г. Според него всички държавни служители трябва да се закълнат във вярност към монарха като върховен управител или рискуват да загубят поста си; законите за ересите са отменени, за да се избегне повторение на гоненията по времето на Мери. В същото време е приет нов Закон за единството, който
забранява католическата литургия и прави задължителни богослужението на английски език,
посещението на църква и използването на адаптирана версия на Общия молитвеник от 1552 година. Наказанията за неподчинение не са крайни и са предимно парични глоби. С това протестантството се превръща в официална религия и се установява нова форма на богослужение, която е запазена и до днес.
Мавзолеят на Георги Димитров
На 25 февруари 1992 г. Общинският съвет в София взема решение за разрушаване на мавзолея на Георги Димитров, който се намира в центъра на столицата. Мавзолеят е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.
Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища. Това става с решение на правителството на Андрей Луканов. След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на девет години се водят дебати за съдбата на сградата.
Правителството на Иван Костов решава да разруши мавзолея през 1999 г.
Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г., командвано лично от Евгений Бакърджиев – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС. Първият взрив е извършен в 14:37 часа. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.
Още събития на 25 февруари:
- 1842 г. – роден е германският писател Карл Май („Винету“, „Олд Шетърхенд“, „Приказка на ляно Естакадо“)
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
