Бутаме мавзолея за да си пречистим съвестта ли?

Често съм се чудил защо българите толкова бързо забравят историята си. Защо тук, на тази земя с толкова богата история, материалното минало е толкова малко.

Изглежда вирусът на разрушението е посят в българската душа още от княз Борис I, който с един замах откъсва България от езическото и минало и я запраща в християнското и бъдеще, лишавайки я от най важното - от усещането за българкото. Приемането на християнството унищожава следите на древнобългарското - кои са били българите преди Борис, в какво са вярвяли, какъв е бил техният език - това не е известно. Не е известно, защото се е квалифицирало като езическо и е изчезнало почти без следа след това. Като вървим из България зябелязваме, че няма много история, на която да се радваме - няма велики дворци, огромни манастири, мощни крепости. Времето е лишило българина от присъствието на миналото в ежедневието му и го е затворило в тясната рамка на настоящето. Дали този вирус ни тласка и към разрушаването на паметниците от последната трагична историческа епоха. Дали това е примера, който трябва да се даде на бъдещите българи, че всяка епоха трябва да започва начисто, отричайки всяка възможност да се поучи от миналото?

Един от големите предатели в българската история - цар Иван Владислав ни е оставил един от най ценните исторически паметници - Битолският надпис. Ето тук се разделят политика и история. Историята е честна, а политиката - двулична.

Едва ли режимът на древните египетски фараони е бил по- демократичен и напредничав от комунистическо- тоталитарния, същото се отнася и за предколумбова Aмерика, с човешките и жертвоприношения, но пирамидите стоят, невзривявани от никого и са изключително ценен източник на информация за духа и светогледа на епохата, за историческото време. България бърза да събори пирамидите на доскорошните си властници. Защо? Единственият логичен отговор е - защото не успя да унищожи тоталитарното наследство в българското общество, в икономиката, в политиката. Безсилието да бъде променено миналото, а може би и гузната съвест прераснаха в еничарска отцеубийска ярост. Правоверният антикомунистически гняв се стоварва върху една сграда, която е беззащитна срещу хората. Една уникална сграда, която можеше да напомня в бъдещето на народа и на управниците му за това, че историята не започва от днес, но и грешките на историята не бива да бъдат повтаряни. Кой унищожава вещественото доказателство на престъплението?

А наистина тъжно ще е, ако това е просто предизборно подливане на вода от Бакърджиев срещу Софиянски.