1944 година. Новата власт в София идва заедно със съветската армия.
За пореден път в хилядолетната история на града един военен гарнизон отстъпва мястото на друг.
Започва разрушаването на символите. Царският дворец, старият турски конак, става обществена сграда, а оградата му е съборена. И в най-добрите планове, обаче, понякога се намесва съдбата.
На 2 юли 1949 г. в санаториум край Москва умира Георги Димитров - ръководител на Българската комунистическа партия и един от лидерите на световното комунистическо движение от първата половина на 20 век. Времето и обстоятелствата са такива, че покойникът няма да получи шанс за покой и тялото му ще остане непогребано повече от четири десетилетия.
Ден след смъртта на комунистическия вожд на България
Министерският съвет в София взема решение тялото му да бъде изложено в мавзолей. Авторите и изпълнителите на идеята имат на разположение само 6 дни.
Тялото трябва да бъде подготвено от съветските патоанатоми и транспортирано с влак. Траурната композиция тръгва от Москва и през Киев и Букурещ влиза в България през Русе.
Инфарктно време в София. Проектът на култовия градеж е изработен спешно от архитект Георги Овчаров, "царския човек", един от най-големите архитекти на България, създал сградите на Министерството на вътрешните работи, биологическия факултет, къщата на Сирак Скитник и множество други сгради в цяла България.
Той е изваден от затвора благодарение на изключителните си качества и близостта на фамилията на съпругата му с новата власт.
Работата започва веднага. Срещу бившия царски дворец се появява денонощна строителна площадка.
Благодарение на денонощните смени и бързовтвърдяващия се цимент от Съветския съюз мавзолеят е почти готов на 9 юли – ден преди траурната церемония по полагане на тялото.
Недовършени остават само част от фриза и колоните, но тези места са опаковани с черен плат, за да не личат в деня на поклонението.
Впоследствие фасадата е облицована с русенски камък, а по-късно той е подменен с плочи от врачански камък. Започва времето на хилядите манифестации, паради и поздравления за годишнини от трибуната на мавзолея, на няколко метра над мумията.
През 1974 и 75 г. мавзолеят е основно реконструиран. Подменени са декорацията и климатичната инсталация, а върху мумията е поставен нов кристален саркофаг.
И така
до лятото на 1990 г, когато мумията е извадена от мавзолея и предадена за кремация.
На 23 юли, след 41 години на митарства между света на живите и мъртвите, тленните останки на Георги Димитров са положени в гроба на майка му в Централните софийски гробища.
С това се слага край и на хилядите паради, манифестации и поздравления за годишнини от трибуната на мавзолея, на няколко метра над мумията. Идват времената на митингите и протестите.
Опразнен и лишен от основното си предназначение, вече никому ненужен, мавзолеят е оставен на милостта на времето и случайните минувачи. Използван е за всевъзможни временни нужди - от импровизирана тоалетна до декор на няколко оперни спектакъла на открито.
През лятото на 1999 г. Министерският съвет взема решение мавзолеят да бъде съборен.
Разрушаването започва на 21 август, а последните отломки са извозени на 27 август. Всичко завършва така, както започва - за 6 дни.
криза, която тихо расте" />
