С тремежът на кралица Елизабет I към непреходна красота в крайна сметка води до трагична и преждевременна смърт. Нейното управление, продължило 45 години, е белязано от просперитет и власт, но зад фасадата на царственото спокойствие се крие сложна и бурна история.
В края на XVI в. светлата кожа е почитана като признак на благородство и Елизабет, в непрестанния си стремеж да запази младежкия си вид, прибягва до опасни процедури за разкрасяване. За да прикрие белезите от едра шарка, тя скрива кожата си под пластове от опасна отвара, известна като венецианска церуза - смес от бяло олово и оцет. Както вече знаем, токсичното олово в този грим може да доведе до редица здравословни проблеми, включително анемия и дори смърт.
Елизабет не спира дотук. Тя използва смес от яйчени черупки, алуминий и живак, за да премахне дебелия слой грим, което допълнително застрашава здравето ѝ. Излагането на живак може да доведе до загуба на паметта и умствена нестабилност, което потенциално допринася за влошаването на психичното ѝ здраве.
Queen Elizabeth II in her robes on the occasion of her coronation in June, 1953 pic.twitter.com/AGmabq6A0t
— Today In History (@historigins) December 9, 2024
В края на 90-те години на XV в. здравето на Елизабет започва да се влошава, като се появяват гниещи зъби, гнойни жлези и отоци по ръцете. Суетата ѝ, непрестанният ѝ стремеж да поддържа имиджа си, само ускоряват влошаването ѝ. Токсичният грим, макар и в комбинация с други здравословни проблеми, може би окончателно ускорява смъртта ѝ през 1603 г.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
