Н а 21 юни 1917 г. София живее под тежкия тътен на Първата световна война. В тези тревожни дни никой в столицата не предполага, че в едно обикновено софийско семейство се ражда момче, чието име години по-късно ще бъде изписвано със златни букви във военната ни история.
Неделчо Бончев – детето, което проплаква в първия ден на лятото, е орисано да се превърне в един от най-великите авиатори на България. Неговият живот ще бъде кратък, но наситен с толкова взривен драматизъм, че би завидял всеки холивудски сценарист. Той ще остане в паметта на нацията като втория български пилот, дръзнал да извърши въздушен таран, за да спаси родната София от пепелта.
Пътят на младия Неделчо към небето започва с желязна дисциплина и непоколебима мечта. Възпитаник на Военното училище на Негово Величество, той бързо показва забележителен талант в пилотирането
Когато Втората световна война чука на вратата на България, Бончев вече е опитен пилот на изтребител, назначен за командир на ято в елитния 3/6 изтребителен орляк. Неговата задача е възможно най-жестоката – да брани родното небе от стотиците съюзнически бомбардировачи, които превръщат София в огнен ад през 1944 г.
Априлският ад над София и секундата на безсмъртието
Датата е 17 април 1944 г. Черният Великден за София. Небето над столицата буквално почернява от стотици американски тежки бомбардировачи B-17 „Летяща крепост“ и B-24 „Либърейтър“, ескортирани от хищни изтребители. Българските пилоти излитат срещу тази армада с ясното съзнание, че силите са чудовищно наклонени в полза на врага. Подпоручик Неделчо Бончев вдига своя „Месершмит Bf 109G-6“ в последна и отчаяна защита.
В разгара на жестоката въздушна битка Бончев атакува водещата триоръдейна секция от американски бомбардировачи. Той засипва с огън една от летящите крепости, но в най-критичния момент оръдията на неговия изтребител утихват – патроните са свършили.
Пред очите му огромният четиримоторен самолет продължава да лети към града, готов да изсипе тонове смърт върху цивилните долу. В тази съдбовна секунда Бончев не се колебае нито миг. Той избира пътя на своя легендарен предтеча Димитър Списаревски.
Със страховита скорост българинът врязва своя малък изтребител директно в опашната част на американския колос. Последва чудовищен взрив, който разкъсва бомбардировача на две в небето над село Челопечене.
„Когато оръжието ти откаже, а врагът е пред портите, твоето собствено тяло и твоето крило стават последното оръжие“. – Из неписания кодекс на българските орли.
Оцеляване по чудо сред облаците
Историята на Неделчо Бончев обаче прави неочакван обрат, който граничи с абсолютното чудо. За разлика от Списаревски, който загива на място при своя таран, съдбата решава да подари втори живот на Бончев. Мощната ударна вълна от експлозията буквално изхвърля българския пилот от разпадащата се кабина на неговия Месершмит.
Бончев пада в безсъзнание от хиляди метри височина. Докато тялото му лети безконтролно към земята, силният въздушен поток по чудо разтваря парашута му.
Когато се свестява, пилотът открива, че се спуска плавно сред димящите отломки от двата самолета. Той се приземява с тежки наранявания и изгаряния, но жив. Цяла България ликува – нейният герой е оцелял, за да разкаже какво е усещането да прегърнеш смъртта в облаците и да се върнеш.
Зловещата мистерия и изчезването на героя
След месеци на мъчително възстановяване в болницата, Неделчо Бончев отказва да остане в тила. През есента на 1944 г. България вече е обърнала оръжието си срещу Нацистка Германия. Въпреки че все още не е напълно оздравял, капитан Бончев отново настоява да се върне на фронта.
На 5 октомври 1944 г., по време на бойна мисия над Югославия в района на Крива паланка, неговият самолет е улучен от противниковата противовъздушна отбрана. Бончев успява да катапултира, но се приземява директно в територия, контролирана от германските войски.
От този момент нататък следите на героя се губят в зловеща и тиха мистерия. Официалните документи сочат, че той е пленен от части на СС. Превеждан е от лагер в лагер, като последната достоверна информация за него е от лагер край Прищина. Според свидетелства на други военнопленници, по време на принудителен марш на затворниците в края на войната, изтощеният и болен капитан Неделчо Бончев е бил екзекутиран от пазачите край пътя. Гробът му остава неизвестен и до днес. Както повечето герои и той умира твърде млад – ненавършил 28 години.
- Спасение сред дивата пустош: Когато Покахонтас подари живот на Новия свят
През ранното лято на 1607 г. гъстите, девствени гори на Вирджиния крият свят, който пулсира по закони, непознати за европейския човек. Отвъд океана, в калните блата край брега, шепа изтощени английски колонисти току-що са вдигнали дървените палисади на Джеймстаун – първото си постоянно селище.
Завръщането към цивилизацията изглежда илюзия, а гладът и болестите косят новодошлите. В търсене на провизии и път за оцеляване, един дързък, наемнически дух се впуска дълбоко в индианските територии. Неговото име е капитан Джон Смит. Това приключение обаче бързо се превръща в капан. Смит е пленен от воините на могъщата конфедерация Поухатан.
На 21 юни 1607 г. (дата, останала в анализите на ранната колониална история), затворникът е отведен в индианската столица Вероуокомоко, за да се изправи пред върховния вожд. Там, сред пламъците на огньовете и ритуалните песни, се ражда една от най-великите, романтични и същевременно оспорвани легенди на човечеството
Денят, в който една малка индианска принцеса застава между тежките бойни боздугани и главата на един обречен англичанин.
Ритуалът на смъртта: Под заплахата на каменните брадви
Джон Смит не е обикновен затворник – той е символ на чуждото нахлуване. За индианците неговата поява е заплаха за баланса в природата, която те обитават от хилядолетия. Вождът Поухатан, заобиколен от своите съветници и воини, решава съдбата на белия мъж. Според по-късните писмени спомени на самия капитан, сцената е била колкото величествена, толкова и смъртоносна.
След дълги дебати присъдата е произнесена: смърт чрез пребиване с камъни. Два огромни, гладки речни камъка са довлечени пред вожда. Смит е повален на земята, ръцете му са вързани, а главата му е положена върху студения гранит.
Воините вдигат тежките си дървени и каменни боздугани, чакайки само един знак от своя велик вожд, за да размажат черепа на натрапника. В този последен, вледеняващ момент на абсолютно безсилие, когато Смит вече усеща дъха на смъртта, тълпата ахва.
Покахонтас: Детето, което преначерта съдбата на Америка
От редиците на наблюдаващите изскача едно момиче – Матоака, по-известна с галеното си име Покахонтас („Игривата“), любимата 11-годишна дъщеря на вожда. Преди пазачите да успеят да реагират, тя се хвърля пред баща си, пада на колене и обгръща с двете си ръце главата на Джон Смит, закривайки я с тялото си.
Тя долепва лицето си до неговото, заявявайки с този жест, че ако воините искат да убият англичанина, ще трябва първо да отнемат живота на царската дъщеря.„Тя рискува да пръснат собствения ѝ мозък, за да спаси моя; и не само направи това, но и убеди баща си да ме пусне на свобода“ – Из личните мемоари на капитан Джон Смит.
Изправен пред безпрецедентната дързост и чиста емоция на любимото си дете, вождът Поухатан вдига ръка и заповядва на екзекуторите да свалят оръжията. Смъртната присъда е отменена в последната секунда. Вместо екзекуция, вождът решава да осинови символично Джон Смит, провъзгласявайки го за лидер на своето приятелско племе и давайки му индианското име Нантакуад.
Истината зад мита: Романтичен жест или политически театър?
Векове наред тази история се разказва като приказка за невъзможната, чиста любов между красива индианка и смел изследовател. Модерните историци и антрополози обаче гледат силно скептично на романтичния елемент. Тъй като Покахонтас е била едва дете по това време, съвременната наука вярва, че Джон Смит всъщност е станал част от... перфектно режисиран политически театър.
Това, което капитанът е приел за истинска екзекуция, най-вероятно е било сложен индиански ритуал за „умиране и прераждане“. Чрез него чужденецът символично „умира“ като враг и се „ражда отново“ като съюзник и член на племето Поухатан. Ролята на Покахонтас като „спасител“ е била предварително уговорена част от церемонията – жест на милосърдие, който да покаже силата и великодушието на вожда пред новите му поданици.
Независимо дали е било инсценировка, или истински импулсивен акт на смелост от страна на малкото момиче, събитието от 21 юни 1607 г. променя хода на световната история. Спасението на Джон Смит позволява на Джеймстаун да оцелее през най-критичните си месеци, благодарение на храната, която Покахонтас и нейните хора започват да носят на гладуващите англичани.
Без този съдбовен ден английската колонизация на Северна Америка можеше да приключи преди изобщо да е започнала, а картата на днешния свят щеше да изглежда по коренно различен начин.
Още събития на 21 юни:
- 1919 г. – Германия потопява морския си флот, разположен край архипелага Оркни (Шотландия), за да не бъде предаден по силата на Версайския договор на Великобритания.
- 2000 г. – Учени от НАСА съобщават за откриването на вода на повърхността на Марс.
Родени:
- 1905 г. – роден е Жан-Пол Сартър, френски философ и писател, Нобелов лауреат
- 1953 г. – родена е Беназир Бхуто, първа жена министър-председател на Пакистан
- 1961 г. – роден е Ману Чао, френски певец
- 1965 г. – роден е Лари Уашовски, американски кинорежисьор
- 1979 г. – роден е Крис Прат, американски актьор
- 1982 г. – роден е Уилям Уелски, принц на Уелс
- 1986 г. – родена е Лана Дел Рей, американска певица
Починали:
- 1377 г. – умира Едуард III, крал на Англия
- 1527 г. – умира Николо Макиавели, италиански философ, историк и държавник
- 1908 г. – умира Николай Римски-Корсаков, руски композитор
