„Мисля, че 90% от българските граждани биха се подписали под това, което каза президента след Консултативния съвет. Ние от БСП отидохме с ясни предложения как, освен веднъж завинаги да се признае този проблем и да започне да се решава”, коментира по NOVA зам.-председателят на парламентарната група на левицата Крум Зарков.
„България се намира в тежка политическа и институционална криза. Политическата криза трае вече години. Тя се изразява в критично ниското доверие съм ключови институции. Кризата се превърна в институционална със серията оставки, включително с оттеглянето на човека, който трябва да проверява политиците за корупция. „Апартаментгейт” беше капката, която преля чашата. Ясно е какъв е проблемът. Ясно е, че институциите по една и друга причина не успяват да се справят. И нежеланието на управляващите да признаят този проблем, да дадем точната диагноза, да се вземат най-накрая реални мерки за противодействие, е абсолютно необяснимо. Още повече, че това са хора, включително премиерът Борисов, които са известни с чувствителността си към общественото мнение.”, посочи Зарков.
„Президентът направи единственото възможно нещо в такава кризисна ситуация, а именно да свика партиите, отговорните лица и да ги накара да започнат да работят по друг начин. За съжаление управляващите не бяха на висотата на тази задача и отказаха да подпишат декларацията”, смята депутатът от БСП. „Дори не се стигна до разсъждения по следващите мерки. Тъй като се блокира процесът при диагнозата. Те признават, че има проблем с половин уста.”
„Когато премиерът Борисов казва, че искал друг преразказ и с елементи на раздразнение посочва: вижте какви са показателите, как щяха да са възможни, ако имаше такава корупция? Това е отказ да се види каква е реалността”, смята Зарков. „А тя е, че може да има икономически растеж, но той не е достатъчен, за да догоним нашите европейски партньори именно, защото има корупция”, смята Зарков. Според него „този икономически растеж не стига до голяма група от хора, а само до някои.”
„Не мисля, че ролята на институции като КПКОНПИ е да поставят гатанки, на които политиците да се опитват да отговорят”, коментира Зарков вчерашното писмо от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, в което се посочва, че скандалът с луксозния апартамент на Пламен Георгиев -председателя на антикорупционния орган, е резултат от проверка на двама „олигарси” и изнасяне на информация от лице, чието име не е посочено.
„Скандалът с КПКОНПИ беше заложен още преди година и половина. Той беше заложен в сбъркания като концепция, правомощия и идея закон. Преди това беше КПУКИ, КУИППД, имахме БОРКОР и какви ли не абревиатури. Нещата се повтарят. Една година спорим за закон, една година спорим кой да е шеф, на третата става скандал, на четвъртата шефът се сменя, а на петата правим нова абревиатура”, заяви Крум Зарков.
„Въпросът не е дали президентът да назначава председателя. Ние предложихме коренно различен орган, който да бъде концентриран в своите правомощия, да бъде елитен – от хора в наказателния процес, разследващи престъпления, с ясни отговорности”, категоричен е депутатът от БСП.
По думите му президентът трябва да назначава председателя на антикорупционната комисия, защото по Конституцията, държавният глава е надпартиен.
Според Зарков законът трябва да постановява за всеки политик пълна прозрачност при влизане и излизане от политиката. „Институциите пък трябва да проверяват това, което е декларирано дали съответства на реално притежаваното. Това не трябва да става по желание на една или друга партия. Това трябва да е перманентна работа”.
„Тази стратегия, която е да се удавя скандал със скандал. Да се предизвиква скандал, за да забравим първия, е вредна. При отсъствие на институции, на които да имаме доверие, спорът е безкраен, защото няма кои да направи проверка и да отсъди”, допълни Крум Зарков.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
