А ко до 11 юни няма приет бюджет за 2023 г., България трябва да премине към нулево салдо от 12 юни. Това означава рязко спиране на финансирането на системите. Причината е, че сега действащият "удължителен закон" за бюджета ще важи до 12 юни 2023 г. Това обясни министърът на финансите Росица Велкова по време на изслушването ѝ за бюджета в НС.
Министърът съобщи, че приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма по нарастват 2 051,4 млн. лв. или 11,5 на сто през първите четири месеца на тази година в сравнение със същия период на 2022 г. Те са в размер на 19 840,4 млн. лева. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС са по-ниски.
В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване – с 1 989,4 млн. лв. или 14,2 на сто. Информацията за приходите по отделните данъци е:
- от корпоративни данъци - 788,7 млн.лева.
- от данъците върху доходите на физическите лица - 1 851,1 млн. лв.,
- от ДДС - 4 905,3 млн. лева.
- от акцизи (нето) - 2 064,8 млн.лв.
- от мита - 105,7 млн.лв., което е с 37,7 млн.лв. по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година.
- от другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) - 1 384 млн. лв.
- от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) - 4 889,4 млн. лв. лв.
- неданъчните приходи - 3 218,1 млн. лв.
- помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лв.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 20 937,6 млн. лв. При тях също се отчита номинален ръст от 4 031,1 млн. лв. (23,8 на сто) спрямо първите четири месеца на предходната година. Най-значително нарастване има при социалните разходи (1 594,0 млн. лв.), в т.ч. разходите за пенсии (1 348,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (770,0 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606,0 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, действащи програми за изплащане на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и други.
Велкова представи и състоянието на фискалният резерв към 30.04.2023 г.
Той е в размер на около 11,95 млрд. лева, в т.ч. наличности по сметки в БНБ и банки в размер на 10,8 млрд. лв. и вземания от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други в размер на 1,2 млрд. лв. Той намалява до около 10,4 млрд. лв., основно поради разходите за пенсии по бюджета на ДОО.
Министър Велкова съобщи, че допълнителен фактор за поддържане на относително висок по размер фискален резерв през изминалите месеци на 2023 г. е разпоредбата на §15 от ПЗР на т.н. удължителен закон.
Съгласно тази разпоредба Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за извършване на разходи и трансфери.
Това ограничение приложено към 30 април 2023 г. регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10,1 млрд. лв., за разплащане на разходи и трансфери са налични едва 1,8 млрд. лв. (малко над необходимите около 1,5 млрд. лв. за изплащане на пенсиите до 10-то число на месец май), докато остатъкът от 8,3 млрд. лв. в БНБ (3,7 млрд. лв. на ДФГУДПС и 4,6 млрд. лв. по програми и проекти на ЕС) са условно „блокирани“ от посочената разпоредба, а към 10 май за разплащане на разходи и трансфери (след изплащане на пенсиите) вече са налични едва 0,2 млрд. лв.
