Л ипсата на държавен бюджет за повече от половин година постави българските общини пред сериозно изпитание, засягайки директно инвестиционните програми и текущите ремонти. Проблемът обаче е много по-дълбок от временното финансово безтегловност, а решението му минава през реална децентрализация. Това заяви столичният кмет Васил Терзиев в ефира на БНТ.
Терзиев подчерта, че макар бюджетът на София често да изглежда голям в очите на гражданите, той всъщност е крайно недостатъчен за мащабите на града.
„Много пъти разговорът е кога ще стигнем Копенхаген, Виена, Осло. 10 до 12 пъти е по-висок бюджетът на всеки един от тези три града на глава от населението“, посочи кметът.
По думите му подобна „една нула разлика“ в разходите и инвестициите не може да бъде компенсирана с обикновени оптимизации. За да реализира големите си проекти, София спешно се нуждае от повишаване на собствените приходи. Основната спънка остава липсата на структурна децентрализация: „За разлика от почти всички страни в Европейския съюз, при нас нищо от корпоративния данък и данък общ доход не остава в общината“, обясни той, като се застъпи част от тези налози да се връщат директно в местната власт, за да спре практиката на „просия“ пред държавата за отделни проекти.
- Инфраструктура и казусът с Борисовата градина
Столичният кмет изчисли, че на града са необходими поне 100 милиона евро допълнително на година за инфраструктурни обекти в областта на ВиК, линейната мрежа и тротоарите. Терзиев изрази и несъгласие с идеята финансирането по общинските програми да се одобрява от МРРБ, вместо от парламента, заради риск от липса на прозрачност и избирателност.
По темата с новия подробен устройствен план (ПУП) на Борисовата градина, който предизвика обществени дебати, кметът увери, че няма място за притеснение от презастрояване.
„Абсолютно дори в този план е застъпено това, че там няма да се строи, няма да се секат дървета и тази територия ще си остане основно парк“, категоричен бе Терзиев.
Той допълни, че се търси баланс със съществуващите спортни съоръжения, а констатираните пропуски – като отразяването на минералната вода при басейна „Мария Луиза“ – ще бъдат отстранени в идващите седмици. Относно пространството на премахнатия паметник в Княжеската градина, Терзиев обяви, че се подготвя конкурс за идейни проекти, като целта е мястото да се превърне в символ на национално обединение.
- Пътят към нула: Проблемът с детските градини
Като ключов приоритет до края на мандата кметът открои проекта „Пътят към нула“, целящ пълно справяне с недостига на места в забавачките. Към момента недостигът е около 5200 места, като паралелно се работи по 18 обекта, които ще добавят нови капацитети. Препятствието пред яслените групи обаче се оказва неочаквано – остра липса на кадри на национално ниво.
„Около 70% от недостига е там, заради липса на медицински сестри. Липсват над 230 медицински сестри“, съобщи Терзиев, подчертавайки, че този проблем изисква спешна намеса и реформи от страна на държавата.
