- По повод 100-годишнината на книгата „Мечо Пух“ британски почитатели, подкрепени от кралица Камила, отново настояват оригиналните играчки да се завърнат от Нюйоркската обществена библиотека във Великобритания.
- Мечо Пух и приятелите му са подарени от А. А. Милн на американския му издател през 1947 г., а по-късно са дарени на библиотеката, където са изложени от края на 80-те години.
- Предишни опити за връщането им, включително с намесата на британски премиери и американски президенти, са неуспешни. Британското кралско семейство вече предлага на играчките да гостуват в Бъкингамския дворец или замъка Уиндзор.
In which Winnie-the-Pooh turns 100 and Britain wants its bear back https://t.co/V3SrjJF8Vd
— bob kovach (@bkovoDC) October 14, 2026
Имало едно време, много, много отдавна, едно истинско плюшено мече на име Мечо Пух. То живеело близо до малка гора в Англия заедно с едно истинско малко момче на име Кристофър Робин Милн.
После Мечо Пух предприел много дълго пътуване, защото точно това правят мечетата, когато издателите ги помолят. Пътуването се превърнало в престой и сега той живее в стъклена витрина в Нюйоркската обществена библиотека, която много държи да го задържи.
Но днес книгата му, която също се казва „Мечо Пух“, навършва 100 години, а някои хора във Великобритания, които много го обичат, искат той да се завърне у дома.
Ох, пак неприятности.
Измина цял век, откакто на 14 октомври 1926 г. А. А. Милн публикува първия сборник с истории, вдъхновени от малката плюшена компания на сина му. Оттогава Мечо Пух е обичан като пухкав, утешителен и типично английски символ.
Великобритания отбелязва годишнината със специални издания на книгите, възпоменателни пощенски марки, комплекти LEGO и официално одобрено продължение, озаглавено „Едно малко момче и неговото мече“.
За някои обаче отсъствието на самото мече помрачава донякъде празника и те подновиха кампанията, която продължава от десетилетия, за връщането от Ню Йорк на истинските Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър и Канга.
Или поне за гостуване. Ако мечето Падингтън може да стигне от най-мрачните кътчета на Перу до Лондон, разсъждават те, какво пречи на Мечо Пух да се измъкне от САЩ?
Кристофър Робин Милн почина през 1996 г. на 75-годишна възраст. Но преди две години Гайлс Брандрет, писател и приятел на Кристофър, пътува до Ню Йорк като пратеник на кралица Камила с надеждата да уреди престой на 105-годишните плюшени емигранти в Бъкингамския дворец по случай годишнината.
Winnie the Pooh turns 100 today. 🍯 Somewhere along the way, we grew up, but the Hundred Acre Wood never really left us. https://t.co/4o9FmEUAKZ
— Deb (@DontCallMeDebby) October 14, 2026
Библиотеката отказала да отстъпи, позовавайки се на възрастта на играчките и на способността им да привличат десетки хиляди посетители всяка година, разказа Брандрет.
„Би било прекрасно, ако се случи, но не виждам това да стане скоро. Сега топката наистина е в полето на Нюйоркската обществена библиотека“, каза той.
Библиотеката не отговори на запитване за коментар, но и преди е устоявала на настойчиви призиви от най-високо равнище. През годините опитите за връщането на Пух у дома са довели до въпроси в парламента, резолюции в Конгреса, призиви от министър-председатели и посредничество от двама президенти. През 1998 г. те предизвикаха и гневна реч на тогавашния кмет на Ню Йорк Руди Джулиани.
Сега призивите идват от Камила, която по-рано тази година лично посети библиотеката при кралска визита.
От двореца отказаха да коментират разговорите на кралицата с представители на библиотеката. Потвърдиха единствено, че тя е събрала отново старата Канга с реплика на Ру, много малък член на колекцията на семейство Милн.
Истинският Мечо Пух е 51-сантиметрово мече от плюш, произведено от британската компания Farnell и купено от универсалния магазин Harrods през 1921 г. за първия рожден ден на Кристофър. От края на 80-те години то е изложено заедно с приятелите си като част от обширната колекция „Съкровища“ на библиотеката.
Играчките не са били откраднати, отвлечени, продадени на търг от Sotheby’s или препродадени от алчни колекционери в eBay.
А. А. Милн, със съгласието на вече порасналия Кристофър, ги подарил на американския си издател за рекламно турне през 1947 г. Четири десетилетия по-късно издателят ги дарил на библиотеката. Там те са в добра компания, редом с бюрото на Чарлз Дикенс и първо издание на „Платон“.
През 2016 г. специалисти по консервация освежили играчките, а библиотеката документирала работата им в Instagram.
Но безупречната история на собствеността им и луксозният им живот в Ню Йорк никога не са удовлетворявали привържениците на Пух, които смятат, че Пето авеню е твърде далеч от Гората на стоте акра.
„Точно както гърците искат обратно мраморните скулптури на Елгин, така и ние искаме да си върнем нашия Мечо Пух заедно с всичките му прекрасни приятели“, заяви през 1998 г. в Камарата на общините Гуинет Дънууди, депутатка от Лейбъристката партия.
Предложението на Дънууди правителството да повдигне въпроса пред американците постави началото на официалните усилия за връщането на „Петорката на Пух“, както тя нарече играчките. Тогавашният британски премиер Тони Блеър тъкмо беше пристигнал във Вашингтон за разговори с президента Бил Клинтън. Репортерите бяха подготвили удобни въпроси, от онези, които човек може да подхвърли като мека топка, или плюшена играчка.
Блеър заяви пред предаването „Good Morning America“ на ABC, че въпросът няма да бъде сред основните теми в дневния ред. По-късно негов говорител уточни, че позицията на правителството е, че американците ще се грижат подобаващо за остаряващите играчки.
Според съобщенията Клинтън казал, че загубата им би била „непоносима“. Говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин заяви, че САЩ няма да заемат позиция по въпроса, тъй като играчките са частна собственост. Той също така отрече някога да е „омаловажил въпрос с такава значимост“, използвайки игра на думи с името на Пух.
Winnie-the-Pooh (1926) Illustration by E. H. Shepard. A. A. Milne's beloved little bear turns 100 today. https://t.co/Fmu2SnEIFv
— Sandra Alves (@brunosgreatwife) October 14, 2026
Родената в Бронкс демократка Нита М. Лоуи внесе резолюция в Конгреса за запазването на животинките там, където се намираха. Джулиани се появи в библиотеката пред репортери, за да заяви, че те са по-добре в САЩ, отколкото във Великобритания.
„Мечо Пух е пример за най-доброто в имиграцията“, каза кметът според публикация във „Вашингтон Пост“, докато държеше мечето с ръце в бели ръкавици. „Хей, Пух, имаш ли зелена карта?“, попита той.
И така, нищо не се случи, нещо, което често става след много официална суматоха. Както би казал Йори, ако някой изобщо си беше направил труда да го попита, а това никой никога не прави, резултатът беше горе-долу очакван.
Но усилията не спряха.
Години по-късно премиерът Дейвид Камерън повдигна въпроса по време на среща с президента Барак Обама. Според съобщенията съветник в Овалния кабинет се обадил на директора на библиотеката Антъни Маркс, за да попита дали двамата лидери могат да обявят на съвместната си пресконференция, че играчките ще се завърнат у дома.
Брандрет, който интервюирал Маркс, разказва случката в новата си биография на Милн, озаглавена „Някъде там, едно момче и едно мече“.
„Не разбирате! Говоря от името на президента на Съединените щати“, казал съветникът.
„Вие не разбирате. Аз съм президентът на Нюйоркската обществена библиотека и отговорът е НЕ“, отвърнал Маркс.
Според Брандрет този отказ убедил британските почитатели на Пух да опитат по-мек подход, от който се надяват някой ден да има резултат. Кралят и кралицата са предложили на Пух и приятелите му стая в Бъкингамския дворец или в замъка Уиндзор, когато пожелаят да гостуват.
„Това не е кампания. Това е покана“, каза Брандрет.
И така поканата продължава да е в сила. А Мечо Пух продължава да седи замислено, точно както обикновено правят много старите мечета в много хубави стъклени витрини.
Winnie-the-Pooh turns 100 years old today! On October 14, 1926, A. A. Milne published Winnie-the-Pooh, introducing readers to a lovable little bear with a weakness for honey and a group of friends living in the Hundred Acre Wood. Pooh, Piglet, Tigger, Eeyore, Rabbit, Owl, and Christopher Robin became part of so many childhoods. The original stories were inspired by Milne's son, Christopher Robin, and his collection of stuffed animals. Even the Hundred Acre Wood was based on a real place, Ashdown Forest in England. Disney brought Pooh to a whole new generation in the 1960s, and those cartoons became Saturday morning favorites for millions of kids. It's hard to believe that a little bear who loved honey and getting into trouble has been entertaining children for an entire century. Did you grow up watching Winnie-the-Pooh? And who was your favorite character?
— fOx (@fOx1257067) October 14, 2026
