В ероятно зимата на 2017/2018 г. ще е по-мека от миналата зима, каза проф. Веселин Александров от департамента "Метеорология" в НИМХ-БАН в интервю за Димитрина Ветова от БТА.
Най-вероятно обаче през декември т.г. ще има повече валежи от декември на 2016 г., отбеляза той.
Студ сковава страната тази седмица
Януари 2018 г. се очаква да е със средни месечни температури, близки до нормалните или по-високи и с месечни количества валеж, близки до нормалните или по-малки.
ВИЖТЕ СТУДЕНАТА КРАСОТА НА ЗИМАТА В НАШАТА ГАЛЕРИЯ
Февруари на 2018 г. се очаква да е със средни месечни температури близки до климатичните или по-високи и с месечни количества валежи, близки до средните или по-малки, прогнозира проф. Александров.
Съгласно предварителни оценки на Световната метеорологична организация 2017 г. е по-хладна от рекордно топлата 2016 г. Много е вероятно обаче да бъде една от трите най-топли години, откакто се правят съвременните метеорологични наблюдения и измервания, обясни ученият, който работи повече от 30 години в НИМХ-БАН.
В отговор на въпрос дали са типични декември за територията на нашата страна поройните дъждове, които създадоха проблеми последните дни или може да се говори за промени в климата, проф. Александров посочва, че в конкретния случай, според него, става дума за нетипични метеорологични събития и/или за "капризи на времето".
Вижте подробна прогноза за времето в Sinoptik.bg
Той посочва, че през последните години има тенденция към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен тип валежи от дъжд, гръмотевични бури и понякога валежи от град през зимни месеци като януари и февруари. Наблюдава се увеличена честота на средния брой дни с гръмотевични бури и градушки в по-хладни десетдневния през април и септември през периода 1991-2006 г. спрямо периода 1961-1990 г.
Климатичните промени в България са вече факт,
казва метеорологът. От края на 1970-те години се наблюдава тенденция към затопляне. През втората половина на 20-ти век зимите са по-меки.
България като Африка, а най-сухата пустиня разцъфтя
23 от последните 26 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961-1990 г.
Средната годишна температура през 2009 г. е с 1,2 градуса над климатичната норма.
2016 г. вероятно е поредната 17-та година с температури по-високи от обичайните за страната.
Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и в последните две десетилетия на 20-ти век. Валежите показват тенденция към спадане в края на миналото столетие. След средата на 1990-те годишните валежи показват тенденция към повишение в повечето райони на страната.
Годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха намалява - минималната температура се повишава по-бързо от максималната.
Дебелината на снежната покривка показва тенденция към свиване в края на миналия век. Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина.
Данните от фенологичните наблюдения показват изпреварване в развитието със 7-15 дни в различните климатични райони, което недвусмислено свидетелства за затопляне на климата през последните 30 години в сравнение с предишни периоди на оценка.
Общият риск в света от заболявания, свързани с горещините и смъртността, се е покачил стабилно от 1980 г. насам,
като около 30% от световното население сега живее в климатични условия, в които горещи температури продължават няколко дни в годината. Между 2000 г. и 2016 г. броят на уязвимите хора, изложени на горещи вълни, се е увеличил с приблизително 125 милиона.
Учен: Апокалипсис грози голяма част от живота на Земята
За любителите на глобалното захлаждане: преди повече от 400 години Европа е изпитала сравнително студен период, наречен Малък ледников период, който съвпада с период на необичайно ниска слънчева активност - т. нар. Маундеров минимум. И няма такава застраховка, която да попречи на евентуална нова поява на подобен период, посочва проф. Александров.
А до тогава, анализите показват, че повишението на глобалните температури през 20-ти и 21-ви век е било най-голямо, в сравнение с предишните векове през последните 1000 години, допълва той.
На въпрос дали в България в близките години се очаква да "настъпи сливане между сезоните и те вече да не са четири", ученият отговаря, че е интересно че всеки втори любител на климатичните промени говори за размиване на сезоните на територията на България.
"Според създадените очаквания, би трябвало сезоните от четири да останат само два. Да, ама не. За какво иде реч. Сезонните температури през есента имат тенденция към редуциране. Зимите вече споменах са по-меки, а пролетта е по-хладна от обичайното. Затова и температурните разлики в отделните сезони, показват по-малки стойности, вследствие на което се получава чувството за изравняване на сезоните. И е добре, че е само чувство, а не реалност. Засега", казва проф. Александров.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
