30 г. от началото на прехода: Получи ли България своята промяна?

С вобода.

Към това се стреми всеки един индивид, всяка една социална или етническа група, всяка една нация.

В края на 80-те години на миналия век голяма част от българското население също започва да мечтае за тази дългоочаквана свобода.

След 10 ноември 1989 г. тази дума ще ехти из улиците и площадите, скандирана от хиляди българи, търсещи промяната.

Днес отбелязваме 30 г. от началото на българския преход, който включва промени в политическото устройства на държавата и преминаването от планова към пазарна икономика.

Три десетилетия по-късно сякаш искането за промяна все още не стихва.

Поглед към 10-ти ноември от човек на Прехода https://t.co/4t3oMwyS8L pic.twitter.com/YeiHmks7HB

— Консерваторъ (@konservatorbg) 6 ноември 2019 г.

На тази дата първият човек в държавата – Тодор Живков, е освободен от позицията на генерален секретар на Българската комунистическа партия.

Само ден по-рано в Германия е съборена Берлинската стена. Вълната на реформите залива всички страни на изток от Желязната завеса.

Промените на Изток обаче започват няколко години по-рано и то в самото ядро на комунистическия режим – СССР. Идването на Михаил Горбачов на власт през 1985 г. поставя началото на един процес, познат под името „перестройка”, който ще поведе социалистическите страни по нов път.

На 10 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено от някои от най-близките му съпартийци.

Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

На пленума членовете на ЦК приемат оставката на Живков и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след провелия се пленум, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

С решение на Народното събрание от Наказателния кодекс се премахват текстовете, които определят като престъпление всяка критика към управляващите.

Постановено е и премахване на еднопартийния модел на управление, след като през декември 1989 г. ЦК предлага отмяна на чл. 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

Народното събрание гласува отмяната на чл.1 на 15 януари 1990 г. Половин година по-късно в България се провеждат първите многопартийни парламентарни избори след 45 г. тоталитарен режим.

Днес, 30 г. след началото на прехода, българите си спомнят за онези времена със смесени чувства.

Някои изпитват носталгия, не по тоталитарния режим, а по сигурността, която са имали. На работното място, на улицата, у дома.

Други не са усетили сигурността и спокойствието, за което първите тъгуват.

Трети пък може би не са били родени в началото на прехода, но въпреки това говорят за него.

Режимът в България от преди 10 ноември 1989 г. все още е централен фокус в българския политически и социален живот и ще продължи да бъде, защото миналото трудно се забравя.

Свобода, демокрация, единство.

Това са възгласите, които отекват из площадите в годините след 10 ноември 1989 г.

Може би преходът ще е изцяло завършен, когато постигнем всяко едно от тези три неща в най-чистата им и неподправена форма.

Като за начало, почувствайте свободата вътре в себе си.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.