10 реплики, с които винаги ще помним Тодор Живков

Д нес се навършват 27 г. от събитието, което промени страната и сложи край на една епоха - падането на режима на Тодор Живков.

Някои си спомнят с носталгия неговото време, други осъждат комунистическия режим. Факт е обаче, че негови реплики продължават да се използват и днес.

Вижте 10 цитата на Тодор Живков, с които той остана в историята, във видеото от канала във Vbox7 Web Quotes.

Сред тях са култовите:

"Времето е наше, но всичко друго е ваше"

"Откривам новия завод за вело..., за вело... Абе за колелета"

"Тази година завод за полупроводници, догодина - за цели проводници"

"Добър журналист е този, който пише не това, което се говори, а това, което трябва"

"Сега всеки ден, всеки час има материал за митингова демонстрация (демокрация)!"

Кой е Тодор Живков

Роден на 7 септември 1911 г. в Правец, Орханийско (старото име на Ботевград). Има един брат и две сестри.

През 1930 г. става член на Български комунистически младежки съюз. След това завършва гимназията в Правец, а по-късно се мести в София, където завършва средното полиграфическо училище. От юли 1938 до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева. През 1942 г. в Говедарци се ражда дъщеря им Людмила, а малко по-късно семейството се установява в столицата.

След Деветосептемврийския преврат Тодор Живков е назначен от новия вътрешен министър Антон Югов за главен инспектор в дирекция "Униформена милиция" с чин подполковник. През следващата година става и кандидат-член на ЦК на БКП, с което попада в кръга на висшата партийна номенклатура.

През 1945 г. за пръв път става народен представител, какъвто остава до 1990 г.

От януари 1948 г. Живков е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт (ОФ). На 16 януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а от юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. 

След Априлския пленум през 1956 г. Тодор Живков се затвърждава като единствен лидер на партията.

На 19 ноември 1962 г. той е избран за председател на Министерския съвет и остава на този пост до 9 юли 1971 година, когато е наследен от Станко Тодоров. След приемането на новата конституция през 1971 г. Тодор Живков става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (фактически държавен глава).

Заема тази длъжност до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, Живков подава оставка. През декември той е порицан и изключен от партията.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г.

През 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО (Управление безопасност и охрана).

На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода. Той трябва да върне на държавата и сумата от 7 млн. лв. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. След две години обаче общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му заради напредналата му възраст.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. "лагери на смъртта". Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело "Фонд Москва" (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София, България. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.